С хитове на Мария Илиева приключи шестият фестивален ден на Празниците на изкуствата „Аполония”. Концертът на изпълнителката се състоя снощи на сцената на амфитеатъра в морския град, предава БТА.
„За мен е привилегия да имаме това преживяване заедно! Благодаря, че дойдохте! Правите ме щастлива! Това е най-голямото вдъхновение за всеки артист”, обърна се тя в началото на концерта към всички зрители. „Тази вечер сме направили едно елегантно представяне на най-популярните ми песни. С още малко добавки, които се надявам да ви харесат”, допълни изпълнителката. На сцената до нея бяха, по думите ѝ, „едни от най-ярките имена на българската сцена” – Георги Янев – китара, Мартин Денев – клавишни, Мартин Ташев – тромпет, Владислав Мичев – тромбон и синтезатор, Димитър Семов – барабани и Емилио Мархолев – бас.
Между песните изпълнителката посочи, че, когато е започвала музикалната си кариера преди 22 години, е била „само един малък мечтаещ човек”. „Благодарение на Вас се превърнах в голям мечтател. Благодарение на това, че 22 години сте до мен, вярвам, че мога да скачам много-много високо. И ако Ви нямаше, нямаше да е така. С цялата си любов Ви се покланям и Ви прегръщам всички”, каза Мария Илиева.
Изпълнителката пя, танцува и забавлява публиката на морския град, като сред изпълнените песни бяха „Нищо”, Аll right, Mi amor и др. Преди изпълнението на „Любов” Илиева разказа, че това е важна за нея песен, понеже я пише, след като среща „любовта на живота си” и използва заряда от това чувство.
ЛИТЕРАТУРА
Един от акцентите в тазгодишната програма на Празниците на изкуствата „Аполония” бе срещата с носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич, която се състоя снощи в художествената галерия. В рамките на събитието заместник-кметът на Общината Тодор Дамянов връчи на беларуската журналистка и писателка почетен знак на Община Созопол.
„Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа” беше темата на срещата разговор със Светлана Алексиевич. Модератор на събитието бе журналистът Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН на правата на човека в Русия.
В дискусията се включиха още Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците на изкуствата, писателят Георги Господинов, издателката Доротея Монова от изд. „Парадокс”, Юлиан Попов, министър на околната среда и водите, дипломатът Стефан Тафров и проф. Веселин Методиев.
Светлана Алексиевич разказа спомени от детските си години, когато в родния си край е прекарвала време с възрастните баби по пейките и е слушала историите, които те си разказват. „Когато разбрах, че искам да пиша, осъзнах, че ето това трябва да са героите на моите книги – тези жени, тези свидетели, които могат да разкажат сами. Това е силата на спомена”, коментира писателката. По думите ѝ нейната баба също ѝ е разказвала истории и това, което е чула от нея, не го е прочела след това в нито една книга. „Затова герой на моите книги стана свидетелят”, каза Алексиевич. Тя допълни, че днес документалното изкуство е силно, при това по целия свят.
КИНО
Филмът „Чалга” на режисьора и сценарист Мариан Вълев, се прожектира на екрана на лятното кино в морския град. Сюжетът на лентата проследява историята на двайсетгодишно момиче от Перник, което мечтае да стане известна певица. Елеонора Иванова, Цветелина Стоянова, Лора Караджова, Кръстю Лафазанов и Виктор Калев са сред участниците във филма.
Пред БТА Мариан Вълев сподели какви са изпитанията пред главната героиня на неговия филм и какви са опасностите, които дебнат младостта, когато тръгне по пътя на мечтите.
„Огромна отговорност за тези пътеки, по които могат да тръгнат младите, носим и ние – творците, че някак си, прекалено изгубени в своето оцеляване, забравихме да младите хора. Забравихме, че трябва да им разказваме истории, да правим филми с послание за тях. Да им даваме културна алтернатива. Да могат да правят избори, културни избори”, каза той. Според него „чалга културата е агресивна”. „Тя е свързана с пари, с големи материални възможности. Залива съзнанието на младите хора. Ако ние не отговорим по някакъв начин, ако дори и с минимални средства не се опитаме да дадем културни алтернативи на младите хора, те нямат избор по кой път да тръгнат”, казва Вълев.
„В „Чалга” аз се опитвам да задавам въпроси, без да давам отговори. Не коментирам какви са мечтите на младите – те са такива, каквито са. По-скоро задавам въпроса: „Как стигнахме дотам младите хора да мечтаят за тези неща?”, посочва режисьорът.
ТЕАТЪР
Представлението „Отблизо” на Драматичен театър – Пловдив гостува на сцената на читалище „Отец Паисий” в Созопол. Спектакълът е по пиеса на Патрик Марбър под режисурата на Елица Йовчева. В образите на героите Алис, Дан, Ана и Лари се превъплъщават актьорите Климентина Фърцова, Радина Думанян, Стилиян Стоянов и Тодор Дърлянов.
КЛАСИЧЕСКА МУЗИКА
Лия Петрова – цигулка, Румен Цветков – виола, Александър Сомов – виолончело, Маргарита Калчева – контрабас и Людмил Ангелов – пиано, се събраха на една сцена пред публиката в Созопол. В залата на археологическия музей те изпълниха концерта „С музиката на романтизма”.
Наближава финалът на 39-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония” в Созопол. Фестивалът тази година продължава от 28 август до 5 септември.
Предстоят събитията на Българската телеграфна агенция в рамките на „Аполония“. На 4 септември Панайот Денев, дългогодишен журналист и бивш генерален директор на агенцията, ще представи трилогията, която БТА издава във връзка със своята 125-а годишнина.
На 5 септември генералният директор на БТА Кирил Вълчев ще води разговор със супергрупата „Фондацията“ във формата „Цената на успеха“. Тогава ще бъде представен и тематичният брой на списание ЛИК, посветен на 10-ата годишнина от основаването на групата.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Айде сега
До коментар #1 от "Последния Софиянец":
Абе не знам за цените, ама главата ти е два пъти по-празна от на едно магаре10:58 03.09.2023
3 Принцеса Даяна
Коментиран от #10
10:59 03.09.2023
4 Хитове
Коментиран от #11
11:01 03.09.2023
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Що ме триете, бе?
11:13 03.09.2023
7 Кочо
11:23 03.09.2023
8 Ужас
12:59 03.09.2023
9 Скука
17:28 03.09.2023
10 копи пейст
До коментар #3 от "Принцеса Даяна":
В съседните на България страни – Турция, Гърция, Сърбия, Македония бяха създадени съвременни музикални стилове, основани на фолклора на съответните народи. От този вид е съвременната попмузика в Гърция – “елиники травуда”, за чийто баща с основание може да се приеме големия гръцки композитор Микис Теодоракис. Като следствие от безкрайно убитото национално самочувствие, от дълго време в България само се копират чужди музикални форми. В резултат на това ние се обогатихме с нови музикални жанрове от вида “стара градска музика”, която копира музика от Чехия, Украйна, Германия, Франция и др.; “естрадна и забавна музика” основана на копия от Италия, Англия и САЩ и напоследък “чалга”, основана главно на цигански, турски и гръцки напеви и съпровод. Истинското музикално наследство на българите обаче тъне в забрава и постепенно изчезва. От това губят не само българите, от това губи Европа и света, защото културното разнообразие се унищожава.18:37 03.09.2023
11 ИМПЕРИАЛИСТ
До коментар #4 от "Хитове":
Българщината ни е атакувана непрекъснато и от всякъде. Този могъщ извор, българската народна песен, целенасочено се отравя и затлачва. На нас денонощно ни се натрапва, ЧАЛГА, ПОП, РОК, МЕТЪЛ и разбира се некъдърно обработен фолклор с малки изключения. Целта е, -"ПРОСТ НАРОД-СЛАБА ДЪРЖАВА"- народна поговорка.copy-paste: "...........Традиционната музика на всеки народ представлява една от най-важните съставки на неговата култура, наред с езика, религията, обичаите и др. Безспорно, всеки народ представлява сбор от производители и консуматори, но културата е това, което поддържа равновесието между тях. Без културата, балансът се измества в посока към консуматорите, което е естествен природен закон. ........."
18:38 03.09.2023