Самуел Финци за ролята си в сериала "Къщата на обещанията"

Самуел Финци отдавна е постигнал актьорската мечта - световноизвестен с таланта си, той обитава отлично пространствата и на театъра, и на киното, и на телевизията. Тази година гостува в Народния театър със спектакъла "Един кон влязъл в бар", което беше една от редките и много ценни срещи с българската публика.

Поводът за интервю на dir.bg със Самуел Финци e "Къщата на обещанията", който тръгна по "Epic Drama". Той е в ролята на Карл Голдман, търговец, новобогаташ, който се стреми да уреди дъщеря си във високите етажи на обществото.

Господин Финци, как ви се случи ролята на Карл Голдман, къде се нарежда в актьорската ви палитра?

Тя е една от многото. Случи се по обичайния начин - обади се агентът ми и ме попита дали искам да прочета един сценарий. Обикновено или ми харесва или не, в случая с "Къщата на обещанията", ми хареса.

Сериалът е режисиран от двама души - мъж и жена и първо разговарях с нея - Шери Хорман. Другият режисьор е Умит Даг. При първото четене не бях много доволен от така описания мой герой и направих някои забележки. Те бяха приети и това беше базата за съвместната ни работа. Това беше няколко месеца преди началото на снимките. След това, както винаги, следват костюмни проби, репетиции на маса с останалите колеги. Четем сценария, виждаме кой как си пасва, такива неща.

В първия епизод, който българската публика видя миналата неделя, не участвахте, бихте ли описали вашия персонаж и как го извикахте на бял свят?

Погледнато отвън, той е едно парвеню. Един новобогаташ. Но и човек, стъпил с двата крака здраво на земята. И който също така може да играе, може да се справи във всяка една ситуация. Голдман е търговец, собственик на няколко по-малки магазина за електроуреди, който също така прави разни сделки, които не са съвсем легални. Но това няма такова голямо значение, въпросът е, че той е вдовец, който иска дъщеря му непременно да има хубав живот, а не да върви по пътя, който той е изминал. Готов е на всичко, за да може тя да стане член на по-високите слоеве на обществото. Това се случва в общество на евреи, собственикът на големия магазин "Йонас" също е евреин, клиентите са евреи, самият магазин е в еврейски квартал.

Голдман е човек, който може да общува с всякакви хора.

Как се отнасяте към времето, в което се развива историята, 20-те години на миналия век?

Това е един много любопитен период, въобще от историята на 20 век. И специално историята на Германия и още по-специално на Берлин. Тогава Берлин е бил като Вавилон. Има много богати хора и много бедни хора, напрегнати социални отношения. Голяма бедност, хиперинфлация, реваншизъм, антисемитизъм, появява се националсоциализмът, минала е Първата световна война, Ваймарска република от друга страна, с идеи за едва ли не едно социалистическо общество. И всичко това, струпано в периода на няколко години, което пък предизвиква експлозия в изкуството. Предизвиква чувство за свобода. Даже за прекалена освободеност. Всичко е позволено. Или всичко ще изгубим, или ще се срути светът, и дай затова да празнуваме. В Берлин се развива кабарето, също тогава започва да се афишират еднополовите връзки.

И именно по това време, се появява този голям, универсален магазин "Йонас", чийто собственик иска да даде възможност и на бедните хора да се докоснат до някакъв лукс. Продава стоките на изплащане. Дотогава не е имало такава практика. И моят герой Голдман, иска да се включи също в бизнеса, за да може дъщеря му да се издигне в хайлайфа.

С какво друго ви заинтригува сюжетът, за да се включите в проекта?

Историята преди всичко, отношенията между поколенията, между млади и възрастни хора, всеки със своите грижи и мечти, виждания за бъдещето и т.н.

В една такава сага, нещата са многопластови - любовни истории, изневери. Всякакви взаимоотношения. Като в роман. Има интригуващи обрати и зрителят ще следи действието. Но ми харесва атмосферата, харесват ми персонажите, интересен е разказът.

Имаше ли интересни истории от снимачната площадка?

Работна атмосфера, като всяка друга. Хубавото беше, че снимахме на различни места. Костюмите също така са много впечатляващи. И те, и платовете, от които са създадени са по идея на прочутия моден дизайнер Дрис Ван Нотен. Някои костюми, които ползвахме той вече ги беше направил, а неговите творби съчетават тази уникалност, че и днес могат да се носят, но в същото време изразяват 20-те години. Това придава известна модерност.

Споменавайки модерност, ме подсещате за въпроса, който също искам да ви задам за филма "Seneca - On the Creation of Earthquakes", с Джон Малкович, участвате и вие, и макар да го няма на голям екран все още, като жанр, изразни средства, изглежда доста необичаен филм, какво е посланието?

За продажността на властта, за съотношението мислител - власт. Но сега говорим за сериала "Къщата на обещанията" и филма за Сенека не мога да го съпоставя, мисля че не е сега моментът да го коментирам.

Странно съвпадение - в заглавието има думата "земетресение", дори да е метафора, сниман е в Мароко, където доста хора пострадаха именно от такова бедствие.

Да, сниман е в Мароко. Голяма трагедия е това земетресение, ужасна работа.

Усилни времена, както се казва в Библията.

Усилни са, да, виждате какво се случва и в Либия. Но климатични промени няма нали така?!

Прототипът на Антъни Хопкинс в "Един живот" - Никълъс Уинтън, спасява 669 еврейски деца, а във филма, вие сте равин, неговият подвиг пример ли е за християнство в действие?

Няма нищо общо с християнството, както и която и да било религия. Самият Уинтън не е вярващ, и на въпроса защо е действал така, самият той отговаря: "Заради етиката". Толкова е просто.

Обитавате мечтаните от повечето актьори пространства - кино, театър, телевизия, кое с какво ви е любопитно?

Когато човек се занимава достатъчно дълго с това, всичко му е интересно. Аз друго не знам какво да правя. Стремя се да не ми е скучно, да има разнообразие.

Какво обичате да правите, когато не работите?

Не работих цяло лято, отказах три проекта, защото реших, че ще си почивам. Бях на море два месеца, прекарах чудесно.

Ще Ви види ли българската публика скоро по някакъв повод?

Не виждам с какво, но последното гостуване много ми хареса. Имаше докоснати хора, други - не. Не го правя, за да се харесам, а да има обмен.

Да покажа на хора, които живеят в една друга среда, какво аз правя, в моята среда.

Да има контакт между мен и колегите ми от България, да си обменяме думи. Не държа да бъда харесван, пак казвам. Стига ми да има обмен. Съжалявам, че някои не дойдоха, но пък имаше много млади хора, после ги срещах из София, говорихме си.

Именно младите хора ме интересуват. Това са други хора, те не са обременени от нашите глупости, на хората, израснали през 70-те, 80-те години. Младите са ми любопитни, там има скрито съкровище.

За какво служи един актьор, на хората - да ги разстрои, пренареди вътрешно, друго?

Говоря за сцената, киното е нещо друго - представям си, че заедно с тези, които гледат отдолу, ще преживеем нещо, което не можем да обясним с думи.

И ще се замислим за неща, което иначе няма да можем да комуникираме, артикулираме един с друг.