Баронеса Любка Биаджони: Българите имат дълбока душа - музиката им говори

Екзотичното съчетание на имена Любка Биаджони дължи на майка си – българска преводачка, и на баща си – виден италиански политик с леви убеждения, участник във Втората световна война и бивш районен кмет на Флоренция. Титлата баронеса Цу Гутенберг пък получава благодарение на... музиката, която я среща с известния немски диригент Енох цу Гутенберг, потомък на аристократичен род с повече от 800-годишна история. Тя е поканена за негова асистентка, а не след дълго става и негова съпруга.

Сега Любка живее основно в замъка Гутенберг в Германия, и поддържа във форма своя инструмент – ръцете, и изящната си мануална техника с тенис, опъване на юздите при езда и грижите за двамата си сина Паулино и Йохан, които са на 7 и 9 години.

Преди това миниатюрната брюнетка е завършила с отличие хорово и оркестрово дирижиране в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София, специализирала е по света и у нас при колоси като Карл Остерайхер, Норберт Балач, Ленард Бърнстейн, Фердинанд Лайтнер, Густав Кун, Иля Мусин и редица други.

В момента баронеса Любка Биаджони цу Гутенберг е щатен диригент в Софийската филхармония. Тази вечер й предстои да излезе на пулта в зала „България“ за концерт с творби на Брамс, Хайдн, Чайковски и Бородин и със солист – световноизвестния тромпетист Ханнес Лойбин. На 29 ноември пък ще вдигне палката за концертното представяне на операта „Риголето“ от Верди със звезди баритонът Венцеслав Анастасов (брат на още по-известния Орлин Анастасов) и италианското сопрано Марта Торбидони.

В кратките почивки между репетициите маестра Биаджони бе любезна да отговори на въпросите на Факти.бг за предстоящите й изяви у нас, за музикалните й авторитети, за специалната "обмяна на флуиди" с българската публика... 

Г-жо Биаджони, защо тромпетните концерти в момента са хит на Запад? Всеки инструмент има свой глас – какво говори тромпетът на човешката душа?

Първо, тромпетът е много труден инструмент, на който е тежко да се свири, и трябва да кажа, че на света има твърде малко наистина добри тромпетисти. Един от тях е точно Ханнес Лойбин, който ще концертира с нас в Софийската филхармония. Освен това тромпетът по принцип е символ на ангелите на Господ. Когато се ражда Исус Христос, всички ангели свирят на тромпет и пеят „Глория!“. Той е тържествен инструмент и на Запад по време на предколедния и коледния сезон се правят страшно много тромпетни концерти. Тромпетът говори за любов, за мир, за радостта, която ни предстои. Надявам се, че и тук, в България, ще стане по този начин и така ще бъде възприет, както в католическия и протестантския свят, където тромпетната традиция е силна.

Много скоро след това събитие ви предстои тук да дирижирате и концертно изпълнение на „Риголето“. Вие сте наполовина италианка, имате ли по-специален сантимент към Верди, който е символ на италианската оперна традиция?

Естествено. Аз съм родена в Рим и съм живяла 30 години там преди да се омъжа. С Италия ме свързват много неща. Първият ми език е италиански и когато дирижирам италианска опера, за мене това е като връщане вкъщи, въпреки че моята втора духовна къща е тук, в България, а третата – в Германия, където в момента живея. Но, разбира се, освен всичко лично, Верди е един от най-великите композитори и за мен е голяма радост да можем в София да работим върху него и да покажем един италиански стил, така да се каже.

Различна ли е българската публика във възприемането си на музиката на Верди от италианската или германската аудитория, да речем?

Не бих казала. По-скоро Джузепе Верди е композитор, който е значим за всички. На всеки допада неговата лекота и това, което той иска да каже за човешките драми и страсти със своите опери – просто Верди е може би най-директният оперен композитор. Досега тук съм дирижирала „Фалстаф“ и „Травиата“ – и двата пъти залата беше пълна и хората бяха във възторг, макар че двете опери са коренно различни.

С мелодията композиторът успява да влезе в сърцето на българите, въпреки че те може би не разбират напълно текста. Но те според мен имат много дълбока душа, сърце и ум – и тъй като това е интелигентна музика и същевременно е проста в своята директност – тя някак си неизбежно достига сърцата на хората. Специално в България това много им помага да усетят нещо по-различно от ежедневието, което понякога може би ги тормози...

Сега в София времената са бурни: усещат ли се по някакъв начин и в залата вълненията от улицата? Променя ли се звученето на музиката в подобни „революционни“ моменти?

Аз усещам винаги една прекрасна публика, която на концертите иска да се отпусне и да се радва на музиката. А промените в звученето на музиката зависят от диригента, не зависят от времената. Естествено, ако дойдат много тежки времена, това би се отразило на музикантите. Но в момента, ако човек е интелигентен и позитивен, той иска да е посланик, почти роб на музиката – тя е на първо място и всички се съсредоточаваме върху нея и онова, което тя иска да ни каже. И много често, слава Богу, благодарение на нея може и да забравим проблемите си, поне за кратко...

В такъв случай какво е вашето послание към българските ценители на музикалното изкуство днес?

Моето послание е хората да се радват на всеки миг, който Господ подарява, защото животът, който ни е дал, е много ценен, а ние често не можем да го осъзнаем, понеже сме заети с други „важни“ според нас неща. Нека се върнем към своя вътрешен живот, нека да чуем душата си и да се опитаме да бъдем по-благодарни...