18 Декември, 2013 17:36 2 158 0

Мюсюлманското вероизповедание поиска Историческия музей в Кърджали

  • кърджали-
  • мюсюлманското вероизповедание-
  • окръжният съд-
  • историческия музей

Ищците твърдят, че сградата е строена за религиозно училище

Мюсюлманското вероизповедание поиска Историческия музей в Кърджали - 1
Регионалният исторически музей в Кърджали. Снимка: БГНЕС

Мюсюлманското вероизповедание поиска днес в съда сградата на музея в Кърджали, съобщи регионалното издание "Нов живот".

При засилени мерки за сигурност Окръжният съд даде ход на делото на мюсюлманското вероизповедание в България срещу държавата за реституция на Историческия музей в Кърджали. Мюсюлманското вероизповедание претендира за собственост върху сградата, която според неговия адвокат Красимир Руев е строена за медресе (мюсюлманско религиозно училище).

Искът е заведен срещу Министерството на регионалното развитие. Държавата бе представена в съдебната зала от областната администрация и нейния юрисконсулт Васил Радев. Съдия по делото е Веселина Кашикова.

Ден преди началото на делото в Окръжен съд е постъпило исково становище на мюсюлманското вероизповедание, допълващо исковата молба. Според адвокат Руев то предлага нови доказателства за собствеността на мюсюлманското вероизповедание върху Историческия музей. Оказа се също, че не е готова и експертизата, възложена от съда на вещото лице инж. Димитър Димитров. Той просто имал много работа във фирмата си.

Адвокат Руев оспори актовете за държавна собственост 122 от 1950 г., 7770 от 1994 г. и 2201 от 2012 г. Той посочи, че с нотариален акт №10 от 1922 г. е закупена нива край тогавашния Кърджали с площ от 11 400 кв. м, на която е построено медресе на три етажа с площ 1200 кв. м. Самата нива обаче била по голяма - 18 200 кв.м. В чертите й днес влизала и спортната площадка. Собствеността била отразена в данъчна книга от 1922 г. Собственик била мюсюлманската вероизповедна община в Кърджали.

От 1923 до 1928 г. се извършил грубият строеж на сградата. Тя започнала да функционира през 1930 г. Медресето било изградено с пари от продажбата на кожите на жертвени дарения на турци тютюневи търговци и с доброволен труд. От 1931 г. на първия етаж имало мюсюлманско училище, твърди Руев. Другите два етажа били отдадени под наем на тютюневи търговци.

През 1941 г. сградата е предоставена на 10-а дивизионна област, която пренесла тук своето седалище. Военните обитавали сградата до 1944 г. През 1948 г. сградата е била ремонтирана от общината. През 1950 г. била одържавена.

Адвокат Руев поиска реституция на сградата, като се аргументира със Съглашение по мюфтийския въпрос, подписано между Царство България и Османската империя през 1909 г. в Цариград. Според него при одържавяване на имоти на мюсюлманското вероизповедание, то трябва да бъде овъзмездявано. Това не било направено.

Руев обяви трите нотариални акта за държавна собственост като неправомерно издадени и оспори тяхната законност. Според него актът от 1994 г. е неистински, защото се посочвало, че медресето е строено през 1982 г.

Според юристконсулта на областната администрация Васил Радев актовете за държавна собственост са абсолютно редовни. Според първия от тях – този от 1950 г., Историческият музей е строен основно с държавни средства и по Закона за трудовата повинност. Затова още през 1928 г. той е държавна собственост.

Според областната администрация мюсюлманското вероизповедание не е правоприемник на мюсюлманската изповедна общност в Кърджали. Освен това налице е и давност.

Съдия Кашикова отложи делото за 25 февруари поради неизяснената фактическа и правна страна по делото. Тя поиска строително разрешение за изграждането на медресето, което да удостоверява вложените от мюсюлманската вероизповедна общност средства. От държавата бе поискана цялата документация по актуването на музея през 1994 г. като държавна собственост.

Съдията уважи желанието на ищеца и ответника да бъдат разпитани техни свидетели.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА