Изпратиха Кольо Карамфилов с "Пинк Флойд"

Стотици дойдоха в 11 часа да се поклонят пред тленните останки на пловдивския и световен художник Кольо Карамфилов в Градската художествена галерия. До ковчега на твореца бяха съпругата му Лиза Шопова, която през останалото време бе подкрепяна от брат си Христо Шопов, и майка му, както и синът му от художничката Ина Дамянова – поетът Росен Карамфилов. Младежът изпрати баща си в небесната галерия на инвалидна количка.

Последно сбогом с големия художник си взеха председателят на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев, писателят и драматург Елин Рахнев, режисьорът Александър Морфов и съпругата му актрисата Рени Врангова, певецът композитор Стенли, музикантът Константин Цеков от ФСБ, актьорът Иван Ласкин и много други колеги от артистичната бохема на столицата и града на тепетата...

Колегите на Кольо Карамфилов се обединиха още вчера около идеята да бъде издаден общ сборник с негови творби и спомени за него, съобщи PlovdivUtre.

След близо 3-часовото поклонение в Градската художествена галерия роднините и близките на самобитния артист се преместиха в черквата в траурния парк. Не изпускаха от поглед маестрото и вечните му слънчеви очила, под които обаче очите бяха затворени, съобщи Марица Онлайн. Малцина се осмеляваха да говорят за твореца в минало време, тъй като всички си даваха ясна сметка, че духът на Кольо остава тук, в невероятното му творчество. Вече е в кръчмата горе със Слона, Митьо, Начо Културата, коментираха приятелите му. „Казах му да предаде поздрави на Рангел Вълчанов и да каже на компанията, че скоро и ние идваме“, казаха столични творци след опелото.

Тъжната процесия след ковчега продължи кратко, за да стигне до вечното ателие, в което маестрото бе положен в парка на централните гробища в Пловдив. То се намира плътно до това на друг голям художник- Бояджана, и на метър от гробовете на Слона и Ди Киро. „Ха, намира се близо до оградата. Сигурно още тази вечер ще я прескочи“, предположиха приятели на Кольо, които не можеха да повярват, че е мъртъв, дори след като свещеникът се помоли за душата му.

Режисьорът Димитър Митовски бе дошъл с портативно CD, за да пусне парчетата от младежките им години с Карамфилов и пловдивския драматург и писател Александър Секулов. Прозвучаха „Пинк Флойд“, а стотиците очи отразиха януарското слънце навлажнени. На второто парче, любимото на Кольо, той бе въведен във вечното си ателие. А всички го изпратиха с бурни аплодисменти.

„Най-артистичният човек, когото съм познавал. Знам, че немирната му душа ще продължи да играе, сега ни наблюдава“, сподели художникът Стефан Божков. „Тепърва ще разберем колко велик е бил“, каза писателят и драматург Елин Рахнев, цитиран от PodTepeto, като го сравни с Пикасо.

„Пловдив загуби една Вселена. С неговите разнородни таланти в различни посоки на изкуството – графика, живопис, сценография, пластика и неговите невероятни джаз импровизации, неговото свирене и пеенето. Този специфичен глас, който напомняше на Сачмо. Това е наистина една Вселена, която вече няма да я има и не знам как ще продължим по-нататък без него. Нищо няма да е същото. Това беше човекът, който ни заразяваше с духа си. С невероятната си усмивка, позитивизъм. И в същото време си остава една от най-харизматичните личности за България“, каза през сълзи художникът Иван Шишков-Шишо.  

 

„Той беше целунат от Господ, затова той си го прибра - коментира директорът на Пловдивския театър Кръстю Кръстев. - Аз мисля, че тепърва Пловдив ще разбира какво сме изгубили. Защото, докато е бил жив, е бил толкова близко до нас, че за съжаление даже не сме разбирали всичко. Сега предстои да оценяваме какво сме загубили“.
 

„Познавам Кольо от училището за сценични кадри, където му преподавах навремето. Още докато бе ученик, на всички ни бе ясно, че е необикновен с таланта си, че е нещо изключително. Последно се видяхме десетина дни преди неговия рожден ден и си говорихме за плановете му, работата му, графиките, които е направил във връзка със Сонетите на Шекспир. Всестранно развит - това бе Карамфилов. Точно такъв, какъвто би трябвало да бъде всеки художник, всеки човек на изкуството. Неговата кончина е загуба за света, не за България“, обобщи скулпторът Цвятко Сиромашки.

 

„Той беше целунат от Господ, затова той си го прибра - коментира директорът на Пловдивския театър Кръстю Кръстев. - Аз мисля, че тепърва Пловдив ще разбира какво сме изгубили. Защото, докато е бил жив, е бил толкова близко до нас, че за съжаление даже не сме разбирали всичко. Сега предстои да оценяваме какво сме загубили“.

„Познавам Кольо от училището за сценични кадри, където му преподавах навремето. Още докато бе ученик, на всички ни бе ясно, че е необикновен с таланта си, че е нещо изключително. Последно се видяхме десетина дни преди неговия рожден ден и си говорихме за плановете му, работата му, графиките, които е направил във връзка със Сонетите на Шекспир. Всестранно развит - това бе Карамфилов. Точно такъв, какъвто би трябвало да бъде всеки художник, всеки човек на изкуството. Неговата кончина е загуба за света, не за България“, обобщи скулпторът Цвятко Сиромашки.

Кольо Карамфилов почина внезапно в неделя в пловдивска болница, след като получи масивен кръвоизлив от перитонит в къщата си в Садово. Кръ воизливът е бил толкова силен, че лекарите не са били в състояние да го спасят.