"Малкият" актьор Уоруик Дейвис изгуби съпругата си Саманта СНИМКА

Уоруик Дейвис, актьорът, взел участие във филми като „Уилоу“, „Леприкон“, „Завръщането на джедаите“ и „Хари Потър“, скърби за смъртта на своята съпруга и колежка Саманта Дейвис, която играеше заедно с него в много ленти.

Саманта Дейвис, „любимият човек“ на съпруга си, почина на 53-годишна възраст на 24 март, съобщи партньорът на CBS News, позовавайки се на BBC.

В изявление, публикувано от Lucasfilm Ltd., Уоруик Дейвис каза, че съпругата му е неговият „най-доверен човек“ и че смъртта ѝ „оставя огромна дупка в живота ни като семейство“.

„Липсват ми прегръдките ѝ. Тя беше уникален характер, винаги виждаше слънчевата страна на живота. Имаше чувство за черен хумор и винаги се смееше на лошите ми шеги“, каза той. „Тя страстно помагаше на хората, без да ги съди. Имаше време за всеки и искрено го слушаше.“

Двойката се запознава на снимачната площадка на филма "Уилоу" през 1988 г. и се жени три години по-късно. Те са работили заедно по няколко проекта през годините, включително "Хари Потър и Даровете на смъртта: Част 2", в който тя играе гоблин.

"Тя ми вдъхна такава увереност. С нея до мен бях сигурен, че мога да постигна всичко. Беше като да имаш супер-сила", каза Уоруик Дейвис. „Без Сами нямаше да има шоу на Tenable Quiz, нито сериал „Уилоу“. Нямаше да има и „Идиот в чужбина 3“

Двойката също така основа благотворителната организация Little People UK през 2012 г., за да служи като ресурс за хората с нанизъм /ограничен растеж/.

Уоруик Дейвис сподели по-рано, че мобилността на съпругата му се е влошила през последните години, въпреки че „тя беше решена, че това няма да повлияе на качеството ѝ на живот и да ограничи това, което прави и успя да постигне“.

„Въпреки че болката от загубата на Сами непоносима, чувствам се толкова щастлив, че успях да бъда близо до нея и да изпитам нейната магия в продължение на 35 години“, каза той.

Децата на двойката, Анабел и Харисън Дейвис, също публикуваха изявление, в което нарекоха майка си „най-милата, вдъхновяваща и любяща майка, която бихме могли да желаем“.

„Без значение от времето или мястото, тя беше там, за да отговори на нашите глупави въпроси, да ни каже какво да правим и да ни изслуша, когато имаме нужда“, казаха те. "...Нейната любов и щастие ни пренесоха през целия ни живот и ще бъдат това, което ни води напред сега. Всичко, което правим, го правим за нея."