3 8180

Историческите филми могат да възродят интереса към родната култура и история

  • история-
  • филми-
  • сериали

За да бъде интересна на учениците, историята не трябва да е само наука, тя трябва да е част от поп културата

Историческите филми могат да възродят интереса към родната култура и история - 1
Снимка: архив, БНТ


Историята и културата на България имат спешна нужда от популяризиране - не в чужбина, а сред собственото си население. През последните години нашето общество на няколко пъти бе шокирано от това как ученици си правят реклама в социалните мрежи, снимайки се как оскверняват портрети на велики личности от българската история. По-лошото е, че след това те не само че не разбират некоректността на постъпката си, а и не знаят кой всъщност е изобразен на самите портрети или скулптури. Много от нашите млади съграждани, независимо дали са от ромски, турски или български произход, са изключително неуки що се отнася до историята на собствената им държава.

Повечето хора винят за това училището или техните семейства, но истината е, че популяризирането на историята или родната култура в днешни дни не може да бъде направено просто в учебните заведения. Истината е, че вече не живеем във възрожденските дни, когато образованието е било въпрос на чест, а живеем във време, доминирано от поп културата, в което културата и историята трябва да бъдат направени атрактивни.

Истината е, че няма смисъл в това да наливаш с фуния в главата на едно дете знания, които дори не са му интересни. То така или иначе ще ги изхвърли от паметта си веднага щом се добере до заветната тройка по даден предмет. Един ученик обаче би запазил тези знания, ако предметът му се струва привлекателен и интересен. Ако може да обсъжда факти, свързани с него, докато обядва със своите съученици в училищния стол или ако искате да е по-цинично, докато заедно си пушат цигарите в училищния двор. За това и държавата трябва да направи нужното, за да превърне родните история и култура в част от поп културата на тези деца.

Киното и телевизията са най-лесните проводници, по които това би могло да се осъществи. Днес родните телевизии ни заливат с всякакви исторически сериали, проследяващи развитието на испанската, италианската, древноримската или ако щете дори турската история. Несъмнено това са изключително добре заснети продукции, които са създадени с идеята да запалят интереса у младите хора към историята на тяхната родина.

Продукции като „Легендата Испания“ и „Изабел Кастилска“ карат испанските младежи да гледат на историята не  като на обикновена наука, а като на нещо забавно и модерно. Турските ученици пък героизират султан Сюлейман Великолепни, защото всяка седмица могат да проследят неговия живот в сериала „Великолепния век“. Англичаните пък дотолкова добре са разработили своето историческо богатство в кино и телевизионната индустрия, че Холивуд лапа като топъл хляб историите за Хенри VIII и Елизабет Велика. Със сигурност има доста родни млади хора, които са се запознали с тези исторически личности, защото са засекли по случайност някой от сериалите за техния живот.

И тук идва моментът да се запитаме защо през последните години у нас не е направен нито един исторически сериал или филм? Естествено отговорът е в липсата на средства и факта, че няма български независим пордуцент или телевизии, които да могат да осигурят бюджета за подобен проект. Именно тук е ролята на държавата. Тя трябва да подпомага подобни проекти. Трябва да ги подпомага, защото създаването на един исторически филм или сериал не е просто бизнес начинание, това е начинание, което подпомага родното образование.

Турция, Англия, Испания и Франция към момента харчат стотици милиони, с които подпомагат както местните обществени и частни телевизии, така и независимите продуценти да създават филмови продукти, интерпретиращи събития от тяхната история или съдържанието на класически техни романи. Те толкова добре са усвоили тази индустрия, че подобни ленти прескачат местната консумация и се превръщат в световни феномени. Франция например на всеки 5 години прави по някоя нова киноверсия по „Клетниците“ или живота на Наполеон Бонапарт. Англичаните пък имат по 5 или 6 филми и сериали, проследяващи живота на Елизабет Велика, но не спират и продължават да произвеждат нови.

Да, България няма ресуса на тези държави, но все пак може да си позволи да отделя по 5 или 6 млн. годишно за направата на поне едно подобно произведение. Бюджетът за държавно подпомагане на филмовата индустрия към Националния филмов фонд за 2014 г. е 12 700 000 лв. Тези пари ще бъдат преразпределени на малки части между различни продукции, повечето от които едва ли някой ще гледа. Обществена тайна е, че тези пари се разпределят между режисьори, близки до филмовия център, които правят филми с претенцията да са шедьоври на изкуството, които обаче понеже са неразбираеми за аудиторията, няма как да получат висока гледаемост.

Затова държавата трябва да формира отделен филмов фонд. Той да бъде изразходван само за един филм в годината, който да е на историческа тема или по мотивите на някой от класическите родни романи като „Под игото“, „Железният светилник“ или „Тютюн“. Парите от този фонд трябва да бъдат давани чрез конкурс за проект и сценарий на филм, отговарящ на гореспоменатите условия.

Освен това и БНТ е добре да започне да изпълнява тези си функции. Да, „Под прикритие“ е изключително добре изглеждащ и популярен сериал, но не трябва ли обществената медия да произвежда продукции, които да задоволяват културните нужди на обществото. През 2013 г. бе направен опит за стартиране на подобна практика със сериала „Недадените“, проследяващ спасяването на българските евреи, но определено са нужни още много подобни поредици.

От обществената телевизия се опитват да отбият номера, излъчвайки историческите филми и поредици, произведени в годините на комунизма. Те несъмнено имат своите качества, но истината е, че са твърде идеалистични и морално остарели. Младите хора имат нужда да видят националните герои в една по-човешка светлина - такава, която да ги прави близки до самите тях и да ги кара да им симпатизират.

Неслучайно в Англия, с всеки филм за Уилям Шекспир неспирно напомнят на публиката за неговата предполагаема хомоскесуалност и навици, свързани с посещенията на публични домове. Просто това прави великия писател интересен за аудиторията, тя се заема да изучава неговата история, да чете неговите произведения и да гледа неговите пиеси. Така се поддържа не само историческата памет на британците, а и тяхната будна културна принадлежност.

В България има не по-малко интересни исторически сюжети. Един сериал за управлението на
династията на Асеневци, представен като семейна сага, би привлякъл вниманието на всеки млад човек. История за битки, предателства, смърт и отмъщение. Братя отмъщават за смъртта на своите братя, убити след заговори, организирани от собствените им роднини. Децата на Йоан Асен I са принудени да бягат след смъртта на чичо си Калоян, защото братовчед им Борил е завзел трона и иска да ги убие. Впоследствие пък се връщат в страната, за да си върнат трона и да отмъстят. История, разказана по подобен начин, би привлякла интереса на учениците. Би ги накарала да възприемат историята като нещо готино. Като нещо по-скоро представляващо красива приказка, а не чиста наука. Един нов филм по „Под игото“ пък би разпалил наново интереса както към творчеството на Иван Вазов, така и към българската литература като цяло.

За такива проекти обаче е нужна подкрепата на държавта. От години Максим Генчев се опитва да заснеме филм за Васил Левски с пари, събрани от спонсори и обществени дарения. Работата по филма обаче е непрестанно съпровождана със скандали и неразбирателства между екипа, грижещ се за снимките. Те са толкова много, че постепенно иначе добрата идея за направата на филм за Апостола на свободата бе опорочена. Българската държава трябва да осигурява бюджета за подобни продукции, но и да наблюдава работата по тях и стриктно да следи начина, по който се изразходват средствата, предоставени от нея.

Да, България е във финансова криза. Но отделянето на 4-5 млн. евро годишно не само за направата на исторически филм, а и за културното и историческо обогатяване на нацията, едва ли биха разклатили държавния бюджет. Естествено, тяхното разпределение трябва да стане по максимално прозрачен начин, будещ доверието на аудиторията. И кой знае, след няколко години англичаните може да гледат по BBC наша продукция за цар Симеон, както ние гледаме по БНТ техните продукции за Елизбет Велика...


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa или ca нaпиcaни изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА