Last news in Fakti

23 Май, 2024 13:47 984 23

Георги Господинов: За мен няма съмнение, че 24 май е най-хубавият български празник

  • георги господинов-
  • 24 май-
  • букви-
  • език-
  • слово

"Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Помислете си какво друго е останало от 9-и век насам, което продължава и днес…", каза още носителят на Букър

Георги Господинов: За мен няма съмнение, че 24 май е най-хубавият български празник - 1
Снимка: БГНЕС

"За мен няма съмнение, че това е най-хубавият български празник - 24 май. Защото честваме нещо толкова крехко, ръкотворно и неръкотворно, като буквите и езика. Това не е празник на оръжието, на някоя славна победа или поражение, няма батални сцени, предателства и реки от кръв, с каквито е пълна човешката история. Щастливи сме, че имаме един ден, в който честваме светлото и всекидневно чудо на езика. Да, това е всекидневен празник, колкото и парадоксално да звучи. Всеки ден, докато говорим, ние сме в невидимата работилница на езика и извършваме една невидима работа по него… Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Помислете си какво друго е останало от 9-и век насам, което продължава и днес… Та ние, дето иначе трудно сме на едно мнение няколко поредни години, цели 12 века пазим тези трийсетина букви, пренасяме ги и - от Възраждането насам - ги празнуваме. Не е ли това чудо?", каза в академичното си слово на тържественото събрание за 24 май в Българската академия на науките (БАН) писателят Георги Господинов, който е член-кореспондент на БАН, предава БТА.

Той отбеляза, че с тези думи е започнал словото си преди 11 години, на 24 май, когато е имал честта да говори пред Народната библиотека. "Повтарям ги с пълна убеденост сега. Ние имаме много празници, част от тях за съжаление протоколни и останали на хартия. Но един от тях никога не се изпразни от своята празничност и това е този, който празнуваме сега", каза Господинов.

По думите му, има нещо хубаво и странно да говорим за езика, докато говорим езика. "Защото всички ние сме потопени в него непрекъснато. В неговата река сме всекидневно. Обикновено го ползваме, за да говорим за други неща - за работа, за любов и за раздяла, за деца, за тъги или за неща, които мечтаем. А тук, на тази среща, на това празненство, говорим чрез езика за самия него. Хубаво е, че има такъв ден, в който ние за малко се отклоняваме от практическото му ползване и искаме да поздравим самия него, да спрем и да го погледнем отстрани, да го помислим, да му се зарадваме и го отпразнуваме. И как става това - пак като ползваме думите на този език. Няма почивен ден за него", каза Георги Господинов.

Той отбеляза, че ние упражняваме езика и по този начин го пренасяме нататък, предаваме го на други. "Но и езикът пренася нас. Той е отпреди нас, по-мъдър е от нас, защото думите му носят мъдростта на живелите преди. Винаги съм вярвал, че сме направени от онова, което изричаме. И ако си припомним Битие, ще разберем, че живеем в един изречен свят: "И рече Бог - да бъде светлина. И беше светлина". Този свят е създаден от думи. Моите колеги филолози ще кажат, че това е перформативната функция на езика, за която говори Джон Остин в книгата си "Как се правят неща с думи". Речено-сторено. Без да имаме онази сила на словото от първите дни, нашите думи също създават светове, също могат да утешават или да унижават", заяви писателят.

Според него, затова думите ни влияят толкова силно, защото са част от нашето тяло, заедно с кръвта, хемоглобина, клетъчните мембрани. "Един ден някой ще изследва колко процента от човешкия организъм е направен от думи. И това сигурно ще предизвика нобелова награда по биохимия и филология едновременно. Мислил съм с възторг как след всички появяващи се хипотези и изследвания, че историята на последните 4 милиарда години е записана в ДНК на живите същества, то всеки от нас всъщност е библиотека. Дайте си време да помислим върху това. Всеки от нас носи неразчетения опит на милиони години живот. Всеки човек е библиотека, повтарям го пак. Представям си безкрайните лавици на дезоксирибонуклеиновата киселина. И си мисля как тепърва ще ни трябва нова грамотност, за да се разчетем. Чака ни голямо четене. Ако не изгорим тези библиотеки преди това, в безумието на някоя война или катаклизъм", каза Георги Господинов.

Той се обърна към дошлите на тържественото събрание в БАН с думите, че тук са събрани учени от различни области, търсачи и хора, занимаващи се с изкуство. "Много ми се ще точно в тази зала да кажа колко всички наши полета са свързани. Как медицината, литературата, математика, визуалните изкуства, физиката и така нататък са много по-свързани, отколкото си мислим. Това древните са го знаели далеч по-добре от нас. И е време да си го припомним отново. Онова, което се случва със света и човека днес, изправен пред глобални катаклизми, пред остър дефицит на бъдеще, може да бъде обяснено и преодоляно само с всеобщите усилия на науките и изкуствата. Това е бъдещето. Така както достиженията на квантовата физика в един момент опират до границата на метафизиката и философията например", каза писателят.

Георги Господинов разказа и една лична история. "Когато излезе романът ми "Физика на тъгата", най-хубавите писма и отзиви получих тъкмо от квантови физици. (На всичко отгоре ме приеха като почетен член на общността на физиците в родния ми град.) По това време получих покана за среща от самия академик Иван Тодоров, един от най-признатите български учени физици по света, брат на Цветан Тодоров също така. Отидох със свито сърце на тази среща, мислейки си как самонадеяно като самоук физик съм ползвал някакви обяснения в романа си и те сигурно са напълно погрешни. Слава Богу, не беше това. Академикът се беше зарадвал на книгата и разговорът беше около това как в един момент физиката, философията и литературата могат да се окажат съвсем близки, да ползват едни и същи инструменти, нещо повече, да си помагат взаимно и да си заемат асоциации, допускания, метафори, ако щете. Да, твърдя, че метафората също е научен инструмент. Знаменитият принцип на неопределеността на Хайзенберг може съвсем спокойно да бъде важна глава от философията, той сам по себе си е философия на науката. И защо, от друга страна, самата квантова физика да не ни помогне да изследваме елементарните частици на несигурността и тъгата, да речем", каза писателят.

Той постави въпроса и защо разказваме вечер истории на децата преди да заспят. "По същата причина, поради която съществуват митовете, науката и литературата. Разказваме, четем или правим наука, изследваме, за да опитомим този неустроен и див в началото си (а сега в края си подивяващ) свят. Разказваме, за да обясним един неподреден и необясним свят на гръмотевици, бури, огън и потоп вън от нас, и свят на същите стихии вътре в нас. Докато разказваме, създаваме илюзията, че този свят изобщо е разказваем (подлежи на разказ, побира се в думи), че е подредим (подлежи на ред) и обясним (през науката). Тайно подозирам, че ред няма и единствено нашият разказ го привнася. Но това прави разказът ни още по-важен. Според принципа на неопределеност, който споменахме, формулиран от Хайзенберг още през 20-те години на ХХ век, самото наблюдаване на едни процес и ролята на наблюдателя могат да променят неговите параметри. С други думи нещо може да протече по един или друг начин в квантовата физика в зависимост от това наблюдавано ли е то или не. По аналогия - ако никой не наблюдава, не изследва и не разказва този свят, кой знае какво би се случило с него. Разказваме, за да държим целостта на света. И за да внесем смисъл в това, което се случва с него и с нас (срещу тайното подозрение, че смисъл няма). По същата причина четем книги, учим, преподаваме, правим опити и ги описваме. Всичко това с невидимата помощ на езика, който празнуваме днес", отбеляза Георги Господинов.

Писателят даде и друг пример в словото си. "Един от най-известните разкази на Борхес "Фунес паметливият" е послужил като отправна точка на много научни хипотези в полето на невронауките и науките за паметта. Сериозни научни публикации тръгват от този разказ и прилагайки последни открития, потвърждават историята на Борхес за онзи, който има феноменална памет за всеки детайл и тъкмо неспособността му да забравя блокира способността му за абстрактно мислене и онези центрове, които предполагаме, че са отговорни за това. (Borges and Memory: Encounters with the Human Brain by Rodrigo Quiroga). Когато пък излезе романът "Времеубежище", участвах в дискусия с италиански професори по неврология от университета в Болоня и заедно разсъждавахме над ролята на историите като отключващи памет и над цялостния подход към губещите памет пациенти. Казвам това заради факта, който намирам за много хубав, че хората от науките имат съзнанието за това да търсят литературата за подкрепа. Ние, от страната на литературата и изкуствата, живеем със съзнанието или ни внушават често известна ненужност. Кризата на хуманитаристиката в научните центрове по света също доскоро го показваше. Мисля обаче, че нещо започва да се пропуква и променя. Науките се събуждат за нуждата от разширяване на полето, сещат се нещо, което, както казахме, го е имало преди векове. Че светът и човекът са едно цяло и никоя наука сама по себе си не може да го обхване. Човекът и светът са пресечна точка на всички науки. Всички науки говорят на своите езици за човека и тези езици е добре да се сговарят. Мисля, че това е бъдещето за науките и изкуството", заяви Господинов.

Той припомни, че Българската академия на науките започва преди повече от 150 години тъкмо като Българско книжовно дружество. Защото в езика и книжовността има място за всички. И всяка наука за света и човека тръгва оттук. От трийсетината букви, които сме научили като деца, от училището, от книгите, от езика, на който мислим. Защото, както знаем, ние винаги мислим в границите на езика, през него.

"Празникът е и затова, за да си кажем и едно-две непразнични неща. Живеем в счупено време, векът е разглобен, както казва Хамлет. И едно от най-счупените неща е разговорът между нас. Разпадите в едно общество тръгват от разпадите в общуването вътре в него, общуване и общество не са случайно близки. Езикът е отровен в самата си същина, да произвежда смисъл и да обозначава истинни неща. Конспиративните теории, които са обидни за едно общество на разума, речта на омразата, дехуманизираща човека и човешкото в него, са сред най-опасните катаклизми днес, близки по заплашителност до войните, които се водят, и до климатичния апокалипсис. Казах по-горе, че сме направени от това, което изричаме. И ако изречеш сто пъти нож, ножът ще се появи в ръката ти. Неслучайно най-мрачните периоди в историята на човечеството, включително тези през двайсети век, са започнали с използването на дехуманизиращ език, заличаващ човешките черти в другия. Когато през думите извадиш другия от човешкия род, можеш да правиш каквото искаш с него. На това разчитат най-страшните идеологии. Обезчовечаването на човека започва с обезчовечаването на езика за него. Нашите истории, разговорите помежду ни са единственото лепило, което може да ни събере отново заедно. Докато хората си говорят, разказват и се слушат, нищо не е загубено", изрази увереност писателят.

Той добави и още нещо, свързано с просветата и просвещението, които празнуваме днес. "Светът се сменя пред очите ни, децата ни се отдалечават от нас със скоростта на светлината и ние, и начинът, по който се опитваме да преподаваме в училище, кретаме понякога с волска кола подир тях. Вероятно трябва да се учим взаимно, една нова взаимоучителна метода между нас и нашите деца, с всички предизвикателства на това, което идва. Иска се ново знание, нови умения и нова чувствителност. Нова функционална и емоционална грамотност. Сънят на разума ражда чудовища, казваше Гоя. Сънят на сърцето също, можем да добавим. Както и сънят на обществата ражда чудовища. Дано не проспим това. Затова книжовността и просветата днес са въпрос не просто на образование, а са екзистенциално важен и напрегнат въпрос на оцеляване и на бъдеще. С такава сериозност следва да гледаме на него. Точно преди една година, на този ден имах честта при получаването на една награда да произнеса на български в сърцето на Лондон, следните думи, с които ще завърша и това слово: Честит език! Честити букви! Честито чудо на езика!", каза Георги Господинов.

Тържественото събрание в зала "Проф. Марин Дринов" беше открито със слово на председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски, посветено на 24 май.


Поставете оценка:
Оценка 2.3 от 21 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Град Козлодуй

    2 21 Отговор
    Вярно е
  • 2 да питам

    0 23 Отговор
    Абе , Папата пипА ли по главата наш Румба , Прецедента ?
  • 3 КОТарАК 🐱

    4 15 Отговор
    за мен не е никакъв празник/ да празнуват тия , които пишат на глаголица

    Коментиран от #15

  • 4 12340

    24 2 Отговор
    Да, ама Кирил и Методий си нямат награда "Букър"! :))
  • 5 ГЕРБ НА БУНИЩЕТО

    33 2 Отговор
    Гошето Господинов от Ямбол е правоверен англосакс и евроатлантик, затова му дават награди за приноса му да промива мозъци със съмнителни и чуждопоклоннически ценности!
  • 6 Мъдрият

    10 2 Отговор
    24 май въобще НЕ Е БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК!

    24 май е ден на славянската азбука(глаголица) съставена от Свети Константин Кирил Философ, но това не е и не може да бъде ден на Българската азбука!

    Кога ще оправите тази огромна грешка и неточност!

    Българската азбука(Кирилицата) е съставена от Светия епископ Климент Охридски Чудотворец и не трябва да се отбелязва на тази дата!

    ЗАЩОТО ТОВА Е ОТДЕЛНО СЪБИТИЕ - от изключителна важност за Българската история, и държава!

    Затова определете друга дата за празнуване на БЪЛГАРСКАТА азбука(Кирилицата!) - примерно на деня на Светите Седмочисленици или на деня на успението на Свети Климент Охридски !
  • 7 Димитър Коцев

    7 1 Отговор
    Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на старобългарски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.

    За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старобългарски език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.

    Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език)1 и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
  • 8 Димитър

    8 1 Отговор
    Този е днешния Димитър Полянов, с тази разлика, че вторият истински е вярвал в глупостите, които е творил!
  • 9 Георги Георгиев

    7 2 Отговор
    Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв2 (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник-управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.345678910 Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя.111213 Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.14

    Коментиран от #16

  • 10 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 11 Емили Тротинетката

    10 1 Отговор
    За мен няма съмнение че втори февруари е най- хубавия празник не само на България а и на Света.
  • 12 Туйто!

    19 1 Отговор
    Стилът на Г. Господинов е претенциозен и дистанциращ. Когато се говори на непонятен език, общуването или е трудно и с догадки, или просто липсва.
  • 13 БеГемот

    10 0 Отговор
    Словоблудец...Графа на перото...менте и половина...
  • 14 Реалист

    11 1 Отговор
    Този соросоид не струва и 5 стотинки, а романа му пълна трагедия
  • 15 000013

    0 1 Отговор

    До коментар #3 от "КОТарАК 🐱":

    С твоето изказване потвърждаваш теорията ми че си член на най-многичискената и силна организация с представители във всички страни по света - организацията на идиотите !
  • 16 Камен Желязков

    5 0 Отговор

    До коментар #9 от "Георги Георгиев":

    Ми хубуу, тва кво общо има с българската азбука ?
  • 17 факуса

    10 0 Отговор
    скоро и буквите ще продадете родоотстъпниците кат теб
  • 18 Грозев е еничарин

    10 1 Отговор
    Стипендиантът на Америка за България се изока по въпроса, за да оплюе 3 март.
  • 19 Грозев е еничарин

    3 0 Отговор
    Прав е колегата глаголицата и кирилицата нямат нищо общо с българската азбука.Климент Охридски я е създал.
  • 20 Артилерист

    10 1 Отговор
    Словото на Господинов е умно и красиво написано, но е импотентно по съдържание. Написано е за показване, но не и за някаква практическа полезност. Например репликата за "губещите памет пациенти" навява само съжаление, но не ни казва нищо практическо, например, какво се случва, когато такива пациенти са на високи държавни позиции...
    Или "разпадите тръгват от разпада в обществото". Няма продължение кое или кога обществото е в разпад, какви са причините за това и какви разпади може да последват от това.
    Просто зад красивата риторика авторът крие своята мирогледна политкоректност, защото знае, че ако покаже някаква практическа полезност автоматично влиза в несъответствие с поне 80% от българите. В този смисъл ползата от такива автори е само за самите тях и умно подвеждане на незадълбочените...
  • 21 софиянец

    9 1 Отговор
    За евроатлантиците е важно да се елеминира трети март и всичко руско
  • 22 Пецата

    1 3 Отговор
    На 24маи ше си го преместа в другия крачол 🤣
  • 23 Този коментар е премахнат от модератор.