Роса Соколова представя в Кърджали новата си книга

„Зоници и зунки“ е лирично огърлие, наниз от думи, дар, завет,

спомени и вяра, врата и път към света

И най-вече Любов, тук и сега, която ни окъпва с лъчезарието на родопските зоници и зунки. Която, също като поезията, не е състезание, а душа, огън, чувство

На 24 окотомвриq от 17 часаq в Керимовата къща на художниците Роса Соколова ще представи най-новата си книга "Зоници и зунки". Поетесата е родена в с. Орловица, Смолянско, където научава най-важното нещо в живота си, - че най-голямата родопска мистерия е да познаеш Любовта. Че само Любовта - тук и сега - ни окъпва с лъчезарието на родопските зоници и зунки. И ни прави живина в Животопис. Отрано заживява с родителите си в Кърджали. Сега живее и работи в Пловдив. Авторка е на пет книги: "Неизплакана сълза",1994 г.; "Иконите, за които се моля", 2000 г.; "Стръмна изповед", 2002 г.; "Жената от огледалото", 2005 г. ; "Невидимо - неведомо", 2014 г.

- Роси, за кого пише поетът и как е при теб?

- Поетът, вероятно, пише за чувството, за преживяното, за тишината в тайника на душата си . За недоизказаното, премълчаното, но препълнило очите някому или на човека до него. Може да не е и за конкретен образ , нито за себе си. Но има и думи, с които говори само Небето. Тях не ги записвам, защото така или иначе, те идват като случки, а ние само ги разпознаваме по аромата, стъпките и дишането…

Затова не знам какво точно се случва при другите творци, дори не винаги знам и аз какво правя. Нямам план кога да си сипя чаша вино, да запаля цигара и да напиша стих. Но, ако в мислите ми долети онова настроение - привидение, аз ще го хвана и няма да го пусна, преди да ми сподели себе си. Докрай. Ще спра колата, ще отбия от пътя, ще седна на тротоара и от дълбините на душата ми ще дойдат думите, без да съм ги търсила и викала. Защото не аз търся тях, а те мен намират. Вероятно, съм ги повикала.

- Щом поезията е нещо толкова индивидуално, може ли тя да се състезава с друга поезия? Да се конкурира?

- Само веднъж съм участвала в поетичен конкурс, като дете, тогава спечелих второ място. След това - никога повече. Поезията не е и не бива да бъде състезание. Тя, също като любовта, не е състезание, а душа, огън, чувство. Все едно, да се състезава прегръдката ми с други прегръдки. Все едно любовта ми да има мерна единица или критерии за оценяване… Няма как. Това е моята любов и тя е такава. Аз прегръщам така и не е необходимо да прочета условия, с които да се съобразя. Нееее!

- И „Зоници и зунки” ли следва подобни безподобни волности?

- Не само тя. А и в останалите ми пет книга съм вярна на тази моя родопска волност. Тя е посветена на моите наследници, на корените ни, на бъдещето ни. Тя е своеобразно лирично огърлие, както я определи моя приятелка, в което всяко мънисто е заблестяло в резултат от разговорите, от игрите, пътуванията, от песните, които споделяме с внучката ми Рада. Това често е ставало и когато заедно сме месили и наричали хляба, когато сме слушали гласа на Вселената, когато заедно сме се учили, чудотворили и добротворили в нашите арт-работилници. Неслучайно, Радослава е и илюстраторът на книгата, нейна е идеята и за корицата.

За мен „Зоници и зунки“ е лирично огърлие, наниз от думи. Дар, любов, завет. Спомени и Вяра.Врата и Път към света. Малки истории с голямо значение за мен, за нас. Разказ за моето детство и запознанство с предците. Оазис между будуването и съня.

- Заглавието на книгата „Зоници и зунки” също не е случайно, нали? Накъде води читателя?

- Да. В превод от родопски означава диви ягоди и небесни дъги. Зуниците са дивите ягоди, които винаги съм обожавала и са ме усмихвали, а зунките са небесните дъги, които олицетворяват моите мечти, пътеките и спиралите на житейските ми случвания. В книгата няма стихове, но има много лирика.Тя е в приказката за моя род, разказана на моята 13-годишна внучка Рада. И всеки ден продължаваме да я дописваме, творейки заедно. А в бъдеще, надявам се, тя ще продължи да я разказва за идващите след нея. Убедена съм, че тези, които я прочетат със сърцето си, ще намерят и нещо от себе си в нея. Ще могат да го допишат по свой начин.

- Твоите промоции винаги са били оригинални, хем повтарящи някои неща, хем надграждащи с нови идеи и изненади. Как ще е този път?

- Този път избрах това да стане в знаковото място за града и за мен - Керимовата къща на художниците, където в момента е тяхната експозиция, посветена на Деня на Кърджали. А в нейния уютен двор, с лозниците, с дърветата, с каменния плочник, ще чуем звуците на гайда, ще опитаме истинско вино, което е слушало и ръченица, и Моцарт, преди да дойде при нас. Ще разчупим погачата, направена от мен и Рада, ще я наречем за всеобщо благоденствие и благодат.

- Твоите представяния не са минавали и без така важния за теб поздрав-пожелание да следваме Духа на планината Родопа. И то с голяма почит и благодарност. Как звучи това, когато е посветено и на Деня на Кърджали?

- Пак е свързано с това, което всички ние, живеещите в Града на Слънцето, разбираме и обичаме. С доверие в този дух на уникален комшулък, който ни обогатява със своето колоритно разнообразие от културни послания, който изразява и благословията ни да се будим от два Божествени звука - на Камбаната и на Минарето, приканващи ни да живеем в мир, съгласие, в заедност! С вяра и мисли за смислените ни общи пътища!

Интервю на Лияна Фероли