Как супергероите завладяха киното

В света на киното в днешно време, едва ли има по-успешен начин да изкараш много пари от това да направиш филм за супергерой. В момента филмите по комикси разбиват боксофиса, генерирайки милиарди долари, дори във време, в което компютърното пиратство бламира филмите на големия екран.

До този момент през годината са излезли две големи заглавия, експлоатираща темата за супергероите. „Капитан Америка: Зимния войник“ изкара близо $ 700 млн., а след по-малко от месец по кината „Невероятният Спайдърмен 2“ е спечелил $ 550 млн. Ако продължава със същия темп, много вероятно е той да надмине постъпленията от продължението на Капитан Америка. Тепърва предстои да излязат „X men: Дните на бъдещето минало“ и „Пазителите на галактиката“. Тоест големите студия тепърва ще осребрят творенията на „DC comics”и „Marvel”.

Всъщност именно „DC”и „Marvel” са златните мини, от които днес се изхранва филмовата индустрия. В момента пък Стан Лий е името, на което всички в Холивуд се кланят. Именно Лий е човекът създал култови комиксови герои, като „Спайдърмен“, „Хълк“, „Фантастичната четворка“, „X-мен“, „Тор“ и „Железният човек“. Благодарение на него днес „Дисни“ и „Marvel” печелят милиарди долари всяка година. Тези пари не винаги идват от продажбата на билети за кино. Супергероите са огромно индустриално вложение именно заради това, че с тях могат да се изцеждат пари от неизброимо много места. Продажба на мърчандайзинг, фен артикули, костюми, играчки, конструктори, книги към сюжетните линии и още много. Да не говорим, че точно тези типажи са неизчерпаеми от към сюжетни линии, като за тях буквално могат да се бълват филми. Само за „X-мен“ до този момент има 6 филма, като през тази година ще излезе седмият. Вероятно същото ще стане с всички останали типажи.

Интересното е, че в не толкова далечното минало, филмовите сюжети за супергерои се считаха за невъзможни за филмиране. През 60-те и 70-те години на миналия век различни телевизионни мрежи правиха всевъзможни опити да филмират типажите на „Marvel” в сериали, но всеки път тези опити се проваляха. Просто технологиите тогава не позволяваха историите за супергергои да бъдат пресъздадени в пълния си блясък, а продуцентите опростяваха сюжетите, за да бъдат по-лесно смилаеми за по-възрастната публика. Тогава комиксите са се считали за забавление за деца.

Това продължава до 1978 г. когато започва сътрудничеството между „Уорнър брадърс“ и „DC comics”, с излизането на игралната версия на „Супермен“. Филмът спечели $ 300 млн и показа, че е възможно да се направи успешна екранизация по история за супергерой. Впоследствие от „Уорнър брадърдс“ направиха цяла поредица от филми за Супермен, печалбите, от които обаче непрестанно спадаха. С навлизането в 80-те години, самите комикси се измениха. Станаха по-мрачни и много по-ориентирани към възрастната аудитория. За това и по детски наивните филми за Супермен изглеждаха твърде остарели.

През 1989 г. Тим Бъртън предложи своята филмова версия на Батман, която беше мрачна, сюреалистична, изключително графична и като излязла от комиксите. За първи път зрителите можеха да видят супергерой в пълния му блясък, подплатен с достатъчно атрактивни специални ефекти. Филмът изкара над $ 400 млн. и си осигури няколко продължения.

Докато „DC” се радваха на успеха на своите типажи на големия екран, от „Marvel”изпитваха сериозни затруднения, относно своя пробив в киното. Технологиите през 90-те просто не бяха способни да пресъздадат героите на компанията, като опитите за това изглеждаха нелепи. Интересно е да се каже, че в края на десетилетието фирмата бе изправена пред финансов колапс и за да избегне фалита, започна да разпродава правата за филмиране на своите герои на безценица. От това се възползваха „Сони“, които се сдобиха с правата над Спайдърмен и „20 centuri fox”, които сложиха ръка над X-men и Фантастичната четворка. И двете студия не знаеха въобще дали някога ще филмират тези истории, но притежанието на подобна интелектуална собственост си заслужаваше инвестицията.

 

В крайна сметка от „Marvel” доказаха, че техните истории могат да са успешни на големия екран. „Блейд“ бе филма, който направи пробива и наложи компанията на филмовия пазар. Впоследствие от „20 centuri fox” пуснаха първата част на „X-men”, която изкара над $ 300 милиона. Джакпота обаче удариха от „Сони“, които изкараха близо $ 3 млрд. с трилогията си за Спайдърмен. Естествено имаше и провали като „Хълк“ и „Деърдевил“, но колелото вече се бе завъртяло, а парите валяха. Постепенно от „Marvel” станаха достатъчно силни и основаха собствено филмово студио, което произведе „Железният човек“ през 2008 г. Филмът изкара $ 600 млн. и осигури на компанията още по-голяма сделка. През 2009 г. „Дисни“ купи „Marvel” за $ 4 млрд. и сложи основата на една от най-големите филмови вселени. Двете компании започнаха цяла поредица от взаимосвързани ленти, водещи до „Отмъстителите“ през 2012 г., който генерира  $1.5 млрд.  „Дисни“ създадоха брандова империя, която докарва на компанията милиарди, не само от филми, а и от мърчандайзинг и маркови продукти.

Иронията е, че от „Дисни“ притежават всичко свързано с „Marvel”, без техните три най-успешни марки.  От  „Сони“ отказват да се разделят с правата върху образа на Спайдърмен, като започнаха чисто нова филмова поредица за героя, нямаща нищо общо с първата трилогия. От „„20 centuri fox” пък не спират да изстискват пари от „X-men”, като излезлите до момента 6 филма от поредицата са им донесли $ 2.3 млрд. През тази година излиза седмия, а вече се работи и по осмия. Макар първите филми за Фантастичната четворка да не бяха задоволителни, от студиото вече подготвят рестартиране на поредицата.

 

Големият проблем на „Сони“ и „20 centuri fox” обаче е това, че нямат ресурса да произвеждат  непрестанна продукция, подобно на „Дисни“, които имат неизчерпаем арсенал от типажи. Освен това от студиото правят и „Отмъстителите“, където събират всичките си образи на едно място, гарантирайки си огромни приходи на всеки 3 години.  Поради тази причина вече започнаха да се появяват и слухове за това, че „Сони“ и „20 centuri fox” планират общ филм, в който да обединят Спайдърмен и X-men, а след време и Фантастичната четворка. Феновете се надяват на обединение на всички типажи, но на този етап е невъзможно двете студия да позволят техните герои да включат, в някоя от лентите за „Отмъстителите“ на „Дисни“. Въпреки това парите ще текат за всички и в бъдеще.

В момента „Урнър брадърс“ се опитват да наваксат изоставането си. От студиото отдавна държат правата над героите на „DC”,  но докато от „Дисни“ правеха камари от пари от продукта на „Marvel”, те просто не знаеха какво да правят със своя продукт. Изключение направи поредицата за „Батман“ на Кристофър Нолан. Нолан предложи изцяло различен поглед над филмите за супергерои, показвайки ни една много мрачна и изключително психологически наситена поредица. Трилогията бе много по-близко до трилъра, от колкото до научната фантастика. Това обаче не й попречи да донесе на създателите си постъпения от близо $ 3 млрд.

Сега от „Уорнър брадърс“ вървят по стъпките на „Дисни“ и се опитват да създадат своя поредица, от взаимносвързани филми. Тя стартира през миналата година с „Мъж от стомана“, който изкара близо $ 600 млн. и рестартира историята за Супермен. Догодина ще излезе „Супермен срещу Батман“, като двамата герои за пръв път ще се покажат в общ филм. Компания ще им прави и Жената чудо. Вероятно Батман и Жената чудо ще получат нови самостоятелни ленти, като всичко ще води до „Лигата на справедливостта“, който е планирано да излезе през 2018 г. Общо взето от студиото форсират снимачния процес, тъй като техните конкуренти вече имат изключително добре развити филмови вселени и просто изкарват златни жилки от тях. За „Уорнър брадърс“ и „DC” това тепърва предстои.

Въпреки всичкo лятото идва и филмите за супергерои отново ще ни залеят. Защо са толкова успешни? Просто защото  разказват универсални истории, лесно смилаеми са и представят истински спектакъл на екрана. Освен това супергероите застават в основата на една цяла индустрия, която тепърва ще захранва холивудските студия.