"Аеросмит" дойдоха и завладяха София. Стивън Тайлър и компания показаха, че са живите класици на световния рок и създадоха един незабравим спомен за всички 30 000 души на стадион „Локомотив“.
Групата е създадена в Бостън през 1970 г., като в София дойде с оригиналния си състав, включващ Джо Пери и Том Хамилтън на китарите, Джоуи Крамър на барабаните, Брад Фридъл на баскитарата и вокалиста Стивън Тайлър. През последните 44 години те се караха, разделяха, залязваха, банкрутираха, събираха се, преживяха нови възходи, създаваха нови хитове за всяка нова епоха и се превърнаха в най-продаваната американска група в света. 150 млн. албума няма как да лъжат.
На първо място похвали заслужават D2. Българите подгряваха рок легендите и звучаха наистина много добре на живо. Честно казано след напускането на Дичо винаги съм смятал, че D2 претърпя сериозен спад в популярността си и тайно се надявах БТР да е групата, която ще подгрява. Не мога да отрека обаче, че Митко Кърнев и компания звучат наистина добре на живо. Деан умее да пее пред публика и определено краткият концерт на групата си струваше. D2 свиреха между 8 и 8:45, успявайки да създадат наистина добро настроение.
След това започна голямото чакане. Високата 18 метра и широка 30 метра сцена беше подготвяна около 30 минути от екипа и дойде моментът. Точно към 9:20 Стивън Тайлър и компания излязоха на сцената и разцепиха мрака. Публиката чу вечни хитове катo What it takes, Cryin', I don't want miss a thing, Jaded, Walk this Way, Living on the edge, Janie's Got a Gun, Come together и Love in an Elevator.
Тук трябва да кажем и това, че Стивън Тайлър е феноменален фронтмен. Той си изпя на макс всяка една песен, без да се пести, взимайки си височините до край и пеейки на гърло. Много певци на други групи, когато пеят на живо, си пестят гласа за повечето песни, като пеят на макс само две-три. Тайлър обаче не е такъв. Той разцепи мрака и пя като бесен. А да видиш как 65-годишен мъж тича като дете и дивее по сцената в продължение на 2 часа е невероятно.
Групата ползва от сцените с т.нар. „език“, т.е платформа, влизаща в публиката,а на Тайлър определено му харесваше да е сред нея. Този човек просто има някаква невероятна харизма и на хората им е трудно да следят нещо друго, освен него.
Джо Пери показа какъв феноменален китарист е и не се спря през цялото време. В един момент изсвири страхотен бостънски блус, който наелектризира публиката. Джоуи Крамър сцепи барабаните, Брад Фридъл показа страхотно сценично присъствие, а Том Хамилтън озари сцената. Макар и винаги да е бил в сянката на Тайлър и Пери, той непрестанно се стремеше да осъществи контакт с публиката, а на края на концерта хората показваха открито любовта си към него.
Шоуто блестеше с прекрасно осветление и огромен екран. Нямаше помпозни светлинни ефекти и пиротехника, но това не е проблем, защото "Аеросмит" са група, която няма нужда от подобни ефекти. Всичко около тях винаги се е свързвало с музика, а те свирят като отвързани.
След страхотна серия от парчета Стивън Тайлър пожела лека нощ на публиката и слезе от сцената. Естествено групата се завърна само 10 минути по-късно на бис, за да може Стивън да седне на пианото и да забие легендарната балада „Dream on”. Феновете бяха в истински делириум, а групата завърши шоуто с „Sweet emotion”. След това Джо Пери заяви, че групата най-вероятно отново ще свири в България, а Стивън Тейлър закри концерта.
Ако трябва да има лъжичка катран в меда, то това е, че феновете не чуха някои от любимите си парчета като Crazy, Dude Looks Like A Lady и Amazing. Все пак обаче говорим за група, която има близо 40 вечни хита, като едва ли можем да очакваме да изпълни всички в само един концерт. Организацията по транспорта на връщане бе също доста лоша, като много хора бяха по-уморени от едночасовото пътуване в задръстването към централните улици, отколкото от самия концерт.
В крайна сметка обаче публиката на стадион „Локомотив“ видя невероятно зрелище и шоу, в което истинската музика докосна и България. Истината е, че в момента, в който "Аеросмит" излязоха на сцената, аз бях незнайно защо ухилен, а тази усмивка не слезе от лицето ми до края на концерта. Просто мозъкът ми беше решил, че трябва да съм усмихнат. Така че през тази вечер аз имах най-дългата усмивка през своя живот, продължила близо 2 часа.
За финал само ни остава да се надяваме "Аеросмит" скоро да се завърнат у нас и, ако е възможно, следващия път да свирят на стадион „Васил Левски“.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА