Балет "Арабеск" рисува "Траектории на желанието"

Балет „Арабеск“ ще представи своя нов спектакъл „Траектории на желанието“ в рамките на Софийски музикални седмици 2014 в зала „Люмиер“ на НДК на 9 юни.

Хореографията и костюмите в „Траектории на желанието“ са дело на Мила Искренова. Спектакълът е с участието на пианиста и композитор Боян Воденичаров и танцьорите от Балет „Арабеск“ Ангелина Гаврилова, Стефка Табакова, Александра Савова, Валери Миленков и Васил Дипчиков.

„Траектории на желанието“ обръща поглед към въпроса за идентичността: до каква степен тя е оформена от съзнателните ни екзистенциални избори или от подсъзнателните духовни наследства, идващи от дълбоките ни етнически и национални корени. Музикалният материал, използван в спектакъла, освен композици на Воденичаров включва пиеси на Бах, Моцарт, Хайдн и Шуберт в съчетание със свободно импровизирани пиеси, вдъхновени от музиката на ХХ век във всичките й многообразни аспекти. Хореографията обединява музикалните картини чрез кинетично развиващи се образи, които използват енергията на жеста с чистота, еднозначност и категоричност в стилистика, която може да се нарече „хайку-танц”.

ххх

Преди спектакъла, от 18 часа, премиера ще има книгата на хореографа Мила Искренова "Вкусът на твоето тяло", изд Scalino, 2014.

Книгата на Искренова е сложна и артистична текстова структура – тя събира мисли, рефлексии, интервюта, малки есета, фрагменти, статии, бележки от дневника на хореографа, скици, танцови записи и др., които изграждат своеобразен творчески и духовен автопортрет. Концепцията на сборника като че ли най-добре е изведена в една фраза на самата Искренова - търсенето на облика на човека и „неговата насъщна жажда за истина”.

Целта на Мила Искренова е не просто да обговори основните проблеми на съвременния танц и неговото „великолепно и злополучно” българско битие, да се вгледа в аспектите на танцовата естетика и сценично изкуство, да обсъди световните тенденции и образци като танца на Мърс Кънингам, Пина Бауш, но най-вече да разкрие живота и битието на твореца, взаимодействието му със средата, работата му с тялото и изразяването на духовната материя. Да покаже живота като творческа отдаденост, а изкуството като начин за себеоткриване, себепознание и неповторима и примамлива форма за дълбока комуникация с останалите хората. Защото според Мила, танцът е повече от зрелище и леко забавление, той е преди всичко неповторима форма на познанието, способ за постигане на екзистенциална мъдрост, емоционални прозрения и духовно израстване.

“Никога не съм се възприемала като писател, но винаги съм писала и то по всяко време и навсякъде. Във влакове, кина, концертни зали, по време на репетиции,  в къщи, в чужбина… Това ми се е струвало толкова естествено, колкото говоренето. Даже по-естествено, защото сега виждам, че съм записвала нещата, които не съм смеела да изкажа на глас. Имам едно писалище, пълно с тетрадки, бележници, скицници, отделни листове… Върху тях през годините съм „стенографирала” вътрешните си гласове... По „силата на съдбата” – т.е. по идея на Емилия Миразчийска и с подкрепата на Христо Христозов, стана възможно избрани откъси от тези „писания” да се появят на бял свят. Никога не съм предполагала, че това ще се случи, ето защо книгата ми е като „сурово месо” – свежо, необработено, витаминозно и с вкус на кръв. Това е и „вкусът на моето тяло”, доверява Мила Искренова.