Могат ли родителите да "изберат" пола на бебето си?

В социалните мрежи отново набира популярност идеята, че бъдещите родители могат да повлияят на пола на детето си чрез различни методи – от избора на определени дни за зачеване до промяна в диетата. Новото онлайн течение, популярно под хаштага #GenderSwaying, е събрало десетки милиони гледания в TikTok и Instagram, където майки споделят свои „тактики“ за зачеване на момче или момиче.

Една от най-цитираните методики е т.нар. Метод на Шетълс (Shettles Method), разработен през 60-те години от американския гинеколог д-р Ландръм Шетълс. Според теорията му сперматозоидите, носещи Y-хромозома (мъжки пол), плуват по-бързо, но живеят по-кратко, докато тези с X-хромозома (женски пол) се движат по-бавно, но са по-устойчиви. Въз основа на това Шетълс твърди, че сексът два дни преди овулацията увеличава шансовете за момиче, докато зачеването в деня на овулацията би довело по-вероятно до момче.

Методът вдъхновява редица производни теории, включително т.нар. Babydust Method, създаден от микробиоложката д-р Катрин Тейлър, която твърди, че постига 87% успеваемост. Нито една от тези теории обаче не е потвърдена с клинични проучвания.

Видеа с милиони гледания показват майки, които твърдят, че са заченали „желания“ пол след промяна в хранителния си режим. Една от тях споделя, че е приемала добавки с калций и магнезий и е избягвала солта, за да увеличи вероятността за момиче – съвет, базиран на холандско изследване от 2010 г., според което диета, богата на калций и бедна на натрий, леко увеличава вероятността за женски пол.

Други популярни препоръки включват консумация на по-кисели храни за момиче и по-алкални за момче, тъй като се смята, че така се променя pH в тялото на жената – макар науката да не подкрепя подобна връзка.

Според д-р Басел Уатар, специалист по ендокринна гинекология и репродуктивна медицина в Университета „Англия Ръскин“, няма доказателства, че който и да е от тези методи има ефект.

„Методът на Шетълс съществува от десетилетия, но статистически не показва никаква зависимост. Единственото, което определя пола на детето, е сперматозоидът, който успява да оплоди яйцеклетката – дали носи X или Y хромозома,“ казва той.

По думите му движението на сперматозоидите под микроскоп може да изглежда различно, но това няма практическо значение:
„Оплождането се случва за части от секундата. Важното е достатъчно сперматозоиди да достигнат яйцеклетката, не колко бързо плуват.“

Д-р Уатар подчертава и че опитите да се промени вагиналното pH чрез храни или добавки са безсмислени. „Прекалено киселата среда може да убие сперматозоидите и просто да затрудни зачеването – но не и да повлияе на пола.“

В държави, където полът на ембриона може да се определя законно – като САЩ, Мексико, Тайланд и Кипър – някои клиники предлагат генетична диагностика при инвитро оплождане, чрез която се избира ембрион с желан пол. По-нова техника, наречена микросортиране, дори може да разделя сперматозоиди с X и Y хромозоми, но тя е достъпна само в ограничен брой центрове и изисква значителни средства.

„Истината е, че няма естествен начин да се контролира полът на бебето. Всеки опит за това е по-скоро игра на късмет,“ казва д-р Уатар. „А за двойките, които ограничават сексуалните контакти по време на фертилния период, има реален риск просто да забавят зачеването.“

Въпреки научните доказателства, митът за „избор на пола“ остава популярен. Проучване от 2017 г. установява, че почти една четвърт от британските майки признават, че са били разочаровани, ако детето им не е от желания пол. Жените по-често предпочитат дъщеря, докато мъжете три пъти по-често мечтаят за син.

Експертите обаче напомнят, че въпреки многото съвети и интернет „чудеса“, полът на бебето се определя единствено от природата – и остава извън човешкия контрол.