„Одисея“ на Кристофър Нолан - плесница срещу гръцката културна памет

Новият филм „Одисея“, режисиран от Кристофър Нолан, още от първите си прояви изглежда като обида към елинистичната култура и митология. Отвъд етническата и расовата идентичност на актьорите, се откроява по-широко усещане за историческа и културна неграмотност, заложена в самата концепция на продукцията.

От най-видимите детайли като костюмите и подбора на актьорите, до самия разказ и структура на историята, може да се заподозре повтарящ се модел на неуважение към оригиналния източник.

За съжаление, средностатистическият зрител най-вероятно няма да е човек, запознат с оригиналния текст, което означава, че възприятието му за историята ще се формира изцяло от филма. Макар да е допустима известна степен на художествена свобода, наличните индикации подсказват, че тук не става дума за адаптация, направена с уважение към източника, а по-скоро за пренаписване на самата история.

С оглед на решенията за кастинга в предстоящия блокбъстър, включително за персонажи като Парис, може да се предположи, че филмът ще се опита да съчетае елементи от „Илиадата“ и „Одисеята“ в една обща сюжетна линия.

Освен това костюмите изглеждат карикатурни, а визуалната свръхдраматизация се повтаря многократно в трейлъра. На базата на всичко това смятаме, че филмът не само ще бъде неточен от историческа гледна точка, но и ще предаде духа на оригиналния разказ.