Това ли е последният Далай Лама?

Далай Лама, често определян от себе си като обикновен монах, остава ключова фигура за тибетския народ и световния будизъм вече над 80 години. Милиони негови последователи го почитат като живо въплъщение на състраданието, а ролята му в борбата за автономия на Тибет е безспорна.

Тензин Гяцо става Далай Лама през 1937 г., а след китайската инвазия в Тибет през 50-те години бяга в Индия, където установява правителство в изгнание. Въпреки дългогодишния живот извън родината си, Далай Лама продължава да бъде символ на идентичността и надеждата за тибетците, като настоява за ненасилствен „Среден път“ и търси широка автономия, а не независимост.

Пекин определя Тибет като неразделна част от Китай и настоява, че само китайската държава има право да утвърди следващия Далай Лама – позиция, която се разглежда като опит за затвърждаване на политически контрол върху будистката традиция и населението на Тибет. Анализатори предупреждават, че това може да доведе до съперничещи си Далай Лами – един, назначен от Пекин, и друг, подкрепен от тибетската диаспора.

Въпросът за наследника става все по-актуален, тъй като Далай Лама навършва 90 години. Наскоро той заяви, че след смъртта му ще има нов Далай Лама, който вероятно ще бъде избран сред тибетците в изгнание, а не в Китай. Според традицията, старши монаси определят наследника чрез духовни знаци и видения, но Далай Лама може да остави писмени инструкции или сам да посочи своя приемник.

Китайските власти вече са се опитвали да наложат свои религиозни фигури, както е случаят с Панчен Лама. Международни наблюдатели продължават да следят как ще се развие въпросът с наследяването на Далай Лама, което е не само религиозен, но и политически въпрос за бъдещето на Тибет.