Умиращите хора сънуват едни и същи сънища преди смъртта си

Ново изследване хвърля светлина върху малко изучаван аспект от края на човешкия живот – сънищата и виденията, които хората преживяват в последните си дни. Екип учени от Azienda USL–IRCCS di Reggio Emilia е анализирал данни от над 200 медицински специалисти, работещи с терминално болни пациенти, за да очертае най-често срещаните модели на т.нар. преживявания в края на живота.

Резултатите, публикувани в научното списание Death Studies, показват повтарящи се теми в сънищата на пациентите. Сред тях са срещи с починали близки, както и символични образи, свързани с преход – врати, стълби или светлина. Според изследователите тези образи могат да имат важна психологическа функция, като подпомагат приемането на неизбежното.

В проучването са включени 239 лекари, медицински сестри и психолози от палиативни грижи, които са описали преживяванията, споделени от техните пациенти. Част от случаите включват сънища, в които починали роднини „очакват“ пациента, което специалистите интерпретират като знак за вътрешно спокойствие и готовност за раздяла.

Други описания включват силно символични сцени – например изкачване към отворена врата, изпълнена със светлина, или движение към непознато пространство. Наред с това се регистрират и тревожни видения, свързани с емоционални конфликти или страх от смъртта.

Според изследователите, ръководени от Елиза Рабити, тези преживявания често остават недообсъждани поради страх от неразбиране или осъждане. Въпреки това те могат да служат като форма на символична комуникация, позволяваща на пациентите да изразят трудно формулируеми чувства.

Медицинските специалисти, участвали в изследването, предполагат, че позитивните и утешителни сънища могат да функционират като психо-духовен механизъм за справяне, докато тревожните видения могат да сигнализират за неудовлетворени емоционални или клинични нужди.

Паралелно с това други научни изследвания разглеждат въпроса за съзнанието в момента на клиничната смърт. Екип от New York University Langone School of Medicine установява, че при определени случаи съзнанието може да се запази за кратко след спиране на сърдечната дейност. Изследването, ръководено от Сам Парния, анализира пациенти, преживели сърдечен арест, които впоследствие описват конкретни събития и разговори от момента на клиничната си смърт.

Медицинската дефиниция за смърт се основава на прекратяване на сърдечната дейност и кръвообращението, което води до бързо прекъсване на мозъчната функция. В рамките на секунди мозъчната активност спада до нулеви стойности, а последващите клетъчни процеси водят до необратими увреждания.

Въпреки това, новите данни показват, че процесът може да бъде по-сложен, отколкото се смяташе досега. Изследванията в тази област продължават, като целта е по-добро разбиране на биологичните и психологическите механизми, съпътстващи края на живота.