Продължителното гледане на телевизия може да увреди и да свие мозъка при мъжете

Честото гледане на телевизия в средна възраст може да бъде свързано с по-малък обем на определени мозъчни области и повече изменения в бялото вещество десетилетия по-късно. Това показва ново изследване, публикувано в научното списание "Alzheimer’s & Dementia".

Учените са анализирали данни от около 1700 участници в дългосрочното американско проучване ARIC. При включването им средната им възраст е била приблизително 53 години. Те са посочили колко често гледат телевизия в свободното си време и каква част от работния ден прекарват седнали. Близо 24 години по-късно мозъчната им структура е изследвана с ядрено-магнитен резонанс.

Мъжете, които съобщават, че гледат телевизия „много често“, впоследствие имат по-малък обем в области, свързани с паметта, вземането на решения и обработката на зрителна информация. При тях са установени и повече хиперинтензивни изменения в бялото мозъчно вещество, които се срещат при стареене и са свързвани с по-висок риск от инсулт, когнитивен спад и деменция. Същата отчетлива зависимост не е открита при жените.

Интересното е, че продължителното седене по време на работа не показва същата връзка. При част от хората, прекарващи дълго време на бюро, мозъчната структура дори е била по-добре запазена. Резултатите остават сходни и след отчитане на общата физическа активност, което подсказва, че значение може да има не само колко време седим, а и с какво се занимава мозъкът през това време.

Според съавтора на проучването Дейвид Райхлен от Университета на Южна Калифорния гледането на телевизия обикновено е пасивно занимание и изисква по-малко умствено участие в сравнение с четенето, писането, работата на компютър или решаването на проблеми. Подобни дейности могат да подпомагат т.нар. когнитивен резерв, или способността на мозъка да запазва функциите си въпреки възрастови и болестни изменения.

Авторите все още не могат да обяснят защо наблюдаваната връзка е по-силна при мъжете. Възможни фактори са различия в навиците за гледане, здравословното състояние, социалната активност или биологичните особености на стареенето, но тези хипотези предстои да бъдат проверени.

Проучването не доказва, че телевизията причинява свиване на мозъка или деменция. Навиците са оценени чрез самоотчитане, а хората не са разпределяни експериментално в групи. Възможно е върху резултатите да влияят и други фактори, включително сърдечносъдови заболявания, сън, образование, хранене и социална среда.

Практичният извод не е телевизорът да бъде изключен напълно, а продължителното пасивно гледане да се прекъсва. Разходка, кратко раздвижване, четене, изучаване на ново умение, разговори с други хора или занимания, изискващи концентрация, са по-полезна алтернатива на поредни часове пред екрана.

Световната здравна организация препоръчва редовна физическа активност, умствено стимулиране, социална ангажираност, балансирано хранене, отказ от тютюнопушене и контрол на кръвното налягане, диабета и холестерола като част от цялостната профилактика на когнитивния спад. Според актуализираните насоки до 45% от риска от деменция може да бъде предотвратен или отложен чрез въздействие върху променими рискови фактори през целия живот.