Клавдий: императорът, който играел зарове в движение

Императорът, който разширява Римската империя до Британия, прекарва част от пътуванията си в игра на зарове. Клавдий дори написал книга за играта, а според историка Светоний в колесницата му имало специално приспособление, което не позволявало на заровете да се преобръщат при движение.

Това е само една от странностите, с които римският владетел остава в древните разкази. Клавдий управлява от 41 до 54 г., но преди да се възкачи на престола дълго е смятан за неподходящ за публична роля. Описанията на Светоний говорят за нестабилни колене, трепереща глава, заекване, объркана реч и неволно слюноотделяне. Според него тези прояви се засилвали, когато Клавдий се ядосвал или се напрягал.

Императорът, който се преструвал на глупав

Клавдий твърдял, че съзнателно е преувеличавал слабостите си по време на управлението на своя племенник Калигула. „Умишлено се преструвах на глупав“, предава Светоний думите му. Така той обяснявал как е успял да избегне съдбата на други членове на императорското семейство, които били убити или изпаднали в немилост.

Историците не могат да проверят доколко това самопризнание е автентично. То е запазено в биография, написана след смъртта на Клавдий, а образът му в древните текстове често е оцветен от политически вражди и литературни преувеличения. Затова странностите му трябва да се четат като свидетелства на античните автори, а не като сигурна медицинска диагноза.

Пиршества, страх и необичайна разсеяност

Клавдий обичал огромните пиршества. Светоний пише, че на някои от тях присъствали около 600 гости. При едно тържество край изхода на Фуцинското езеро водата била пусната, но вълната заляла мястото на празненството и императорът едва не се оказал във водата.

Още по-необичайна била неговата подозрителност. Клавдий не посещавал болен човек, преди да бъдат проверени стаята, леглото и възглавниците. Посетителите му били претърсвани, а охраната му включвала въоръжени войници дори когато отивал на пир.

Светоний разказва и за моменти, в които разсеяността на императора преминавала в абсурд. Клавдий понякога викал на следващия ден хора, които преди това бил осъдил на смърт, за да се посъветва с тях или да играе на зарове. Когато не се появявали, изпращал да ги укорят, че се бавят.

Гъбите и последната странност

Смъртта на Клавдий на 13 октомври 54 г. е обвита в същата несигурност, която бележи и много от разказите за живота му. Светоний пише, че общото мнение било за отравяне, но древните автори не са единодушни кой го е извършил и как точно.

Най-известната версия е, че отровата била поставена в ястие с гъби, към които Клавдий имал особена слабост. Тацит също свързва смъртта му с отровни гъби, но описва различни подробности около последвалото му заболяване. Исторически сигурно е, че след смъртта му властта преминава към осиновения му син Нерон.

Така Клавдий остава необичаен римски император: човек, описван едновременно като физически несръчен, разсеян и лесно подвеждан, но и като образован администратор, историк и владетел, при когото Рим завладява Британия.

Източници: history.com, bbc.com.im