Пхенян: столицата, която сменя държавите през вековете

Край река Тедон, сред хълмовете на западния Корейски полуостров, Пхенян изглежда като град на XX век. Широки булеварди, монументални сгради и почти напълно планиран градски пейзаж прикриват факта, че мястото има история, простираща се много по-назад от съвременната държава Северна Корея.

В корейската традиция Пхенян е свързан с Тангун – легендарния прародител и основател на Древен Чосон. Според преданието през 2333 г. пр.н.е. той основава държавата си и избира Пхенян за нейна столица, преди да премести двора си в Асадал. Тази дата е част от националната историческа традиция, но не е потвърдена като конкретно събитие от археологията. Първите писмени разкази за Тангун се появяват много по-късно, най-вече в „Самгук юса“, съставен през XIII век.

Столицата на Когурьо

Сигурно засвидетелстваната история на Пхенян започва да се очертава през епохата на Когурьо – едно от най-мощните древни царства в Североизточна Азия. През 427 г. цар Чансуван премества столицата от Кунесон, разположен край днешния китайски град Дзян, към Пхенян. Решението има стратегически смисъл: новото място е по-близо до земеделските райони на Корейския полуостров и дава на Когурьо по-добър достъп до търговски пътища.

През 586 г. столицата е преместена в укрепения град Чанансон. Той е част от по-големия столичен комплекс, който контролира важни речни долини и проходи. През следващите десетилетия Пхенян е политически, военен и религиозен център на Когурьо, докато царството не пада през 668 г. под ударите на Сила и китайската династия Тан. Историческият извор „Самгук саги“ посочва 427 г. като годината на преместването на столицата, а 668 г. – като годината на гибелта на Когурьо.

„Изключително свидетелство за изчезналата цивилизация Когурьо“ – така ЮНЕСКО описва комплекса от столици и гробници, свързан с древното царство.

Западната столица на Корьо

След падането на Когурьо градът преживява периоди на отслабване, но не изчезва от историята. При династията Корьо, основана през 918 г., Пхенян получава ролята на Западна столица – Согьон. Главната столица е Кесон, но Пхенян запазва значението си като административен център на западните и северните земи.

Това положение показва колко устойчиво е било историческото значение на града. Владетелите на Корьо използват наследството на Когурьо, за да подчертаят връзката си с по-старото царство и с идеята за единна корейска държавност. По-късно, при династията Чосон, Пхенян вече не е столица, но остава важен град по пътя между вътрешността на Корея и Китай.

От военен център до индустриален град

През 1894 г. край Пхенян се води едно от ключовите сражения в Първата китайско-японска война. Битката показва стратегическото значение на града и ускорява превръщането му в център на голямото съперничество между Китай, Япония и Русия за влияние над Корея.

В началото на XX век Корейската империя разработва план за превръщането на Пхенян във „втора“ или Западна столица. Проектът от 1902–1908 г. трябва да укрепи администрацията и отбраната на града, но е прекратен след победата на Япония над Русия и последвалото установяване на японски контрол над Корея. През 1910 г. Япония анексира полуострова, а Пхенян започва да се развива като промишлен и транспортен център.

Градът, който започва отначало

Най-драматичният обрат в историята на Пхенян идва по време на Корейската война. Между 1950 и 1953 г. голяма част от града е разрушена от бомбардировки, а исторически стени, порти и сгради са сериозно повредени. След войната властите не възстановяват просто стария град, а изграждат нова столица с широки улици, големи площади, паркове и масивни обществени сгради. При това преустройство участват съветски и източноевропейски специалисти.

През 1972 г. конституцията на Корейската народнодемократична република официално определя Пхенян за столица. Така градът получава и съвременната си политическа роля, но древното му минало продължава да присъства в крепостите, гробниците и разказите за Когурьо.

Днес Пхенян е едновременно древен символ и модерна столица, почти изцяло променена от войната и идеологията на XX век. Именно това е неговият най-парадоксален образ: град, който пази спомена за каменните столици на Когурьо, но самият той е построен наново върху руините на съвременната история.

Източници: encykorea.aks.ac.kr, db.history.go.kr, whc.unesco.org