10 малко известни факта за Марио Пузо и „Кръстникът“

Преди дон Вито Корлеоне да се появи на екрана с гласа и жестовете на Марлон Брандо, Марио Пузо е писател с две уважавани, но слабо продавани книги, пет деца и сериозни дългове. Роден е на 15 октомври 1920 г. в нюйоркския квартал Хелс Кичън, в семейство на италиански имигранти от Неапол. Умира на 2 юли 1999 г. на 78 години. В деня на рождението му припомняме 10 по-малко известни факта за автора на „Кръстникът“.

Историята на Пузо започва далеч преди Корлеоне.

Писателят преди световната слава

• Служи в Германия, но не участва в бойни действия. По време на Втората световна война Пузо е в американската армия и е изпратен в Германия. Лошото му зрение не му позволява да бъде включен в бойни операции.
• Първият му роман не е криминален бестселър. „Тъмната арена“, публикуван през 1955 г., разказва за бивш американски войник и живота в следвоенна Германия. Критиците го приемат добре, но книгата не се продава успешно.
• „Щастливият поклонник“ е семейната му книга. Пузо работи над романа девет години. Историята за италианско имигрантско семейство в Ню Йорк е вдъхновена от майка му и по-късно е определяна от него като по-важна лично от „Кръстникът“.
• Първите му два романа му носят едва около 6500 долара. Именно слабият финансов резултат го кара да потърси по-комерсиална тема.
• Пузо пише „Кръстникът“ по икономически причини. Той е на 45 години, има пет деца и дългове от около 20 000 долара. За ръкописа получава аванс от 5000 долара, а романът излиза през 1969 г. и остава 67 седмици в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Как е създаден светът на Корлеоне

• Той не е познавал лично мафиоти. В интервю за NPR Пузо казва: „Никога не съм срещал истински гангстер.“ Авторът изгражда криминалния свят чрез проучване, разговори и наблюдения върху италиано-американската общност.
• Дон Вито е повлиян от майката на писателя. Пузо свързва властта на героя не само с мафията, а и с фигурата на семейния защитник. Самият той разказва, че в гласа на дон Корлеоне е чувал гласа на майка си.
• Пузо дава ново значение на „кръстник“. В интервюто си за NPR той обяснява, че взема думата от италиано-американската семейна култура, където близък приятел на родителите може да бъде наричан „кръстник“. Романът я превръща в трайно свързано с мафията понятие.
• „Кръстникът“ е първият му сценарий. След два спечелени „Оскара“ за сценариите на първите два филма Пузо си купува учебник по сценарно писане. В първата му глава е препоръчано да се изучава именно „Кръстникът“.
• Той настоява Марлон Брандо да бъде дон Вито. Пузо изпраща писмо на актьора, преди Франсис Форд Копола да поеме режисурата. По-късно Копола успява да убеди „Парамаунт“ да приеме избора, срещу който студиото първоначално се противопоставя.

След успеха на трилогията Пузо пише сценарии за „Земетресение“, „Супермен“, „Супермен 2“ и „Памучният клуб“, но продължава да се определя преди всичко като романист. Работи на ръчна пишеща машина от 1947 г., създава и детска книга, а последният му роман „Омерта“ излиза посмъртно през 2000 г. За най-известната си книга казва: „Искаше ми се, по дяволите, да я бях написал по-добре.“ Успехът обаче превръща Пузо в името, без което историята на американското кино и криминалната литература на XX век трудно може да бъде разказана.

Източници: latimes.com, deseret.com, freshairarchive.org