Договорът, който сложи край на Пражката пролет

На 16 октомври 1968 г. Чехословакия подписва със СССР договор за условията на временното пребиваване на съветските войски на нейна територия. Така военната окупация, започнала два месеца по-рано, получава формална правна рамка. Посочваната дата 15 октомври е с ден по-ранна от действителната дата на подписването. Договорът е подписан на 16 октомври, а е одобрен от Чехословашкото национално събрание на 18 октомври.

Реформите, спрени от танкове

Пражката пролет започва в началото на 1968 г., когато Александър Дубчек оглавява Чехословашката комунистическа партия. Новото ръководство започва политическа и икономическа либерализация, премахва част от цензурата и говори за „социализъм с човешко лице“. Реформите не предвиждат напускане на Варшавския договор или скъсване със СССР, но Москва ги приема като заплаха за контрола си върху социалистическия блок.

В нощта на 20 срещу 21 август войски на Варшавския договор навлизат в Чехословакия. Операцията е ръководена от СССР, а в нея участват Полша, Унгария и България. В страната са изпратени стотици хиляди военнослужещи, а съпротивата на населението е предимно мирна. Загиват повече от 100 чехословашки граждани, а Александър Дубчек и други представители на реформаторското ръководство са отведени в Москва.

Московският протокол и краят на надеждата

Под натиска на Леонид Брежнев чехословашката делегация подписва Московския протокол на 26 август 1968 г. Единствено Франтишек Кригъл отказва да сложи подписа си под документа. Протоколът предвижда връщане към политическия курс, одобрен от Москва, и поставя началото на нормализацията — терминът, с който комунистическата власт описва възстановяването на пълния политически контрол.

Военното нахлуване фактически спира Пражката пролет, но договорът от октомври оформя нейния официален и дългосрочен край. В първия му член е записано, че „част от съветските войски остава временно“ в Чехословакия, за да гарантира сигурността на социалистическата общност. В документа не е посочен краен срок за пълното изтегляне на съветските сили.

Същевременно договорът предвижда войските на Полша, Унгария, България и ГДР да напуснат страната поетапно. Съветският контингент обаче остава. На 18 октомври Чехословашкото национално събрание одобрява споразумението с огромно мнозинство — четирима депутати гласуват против, а 10 се въздържат. Сред противниците отново е Франтишек Кригъл.

„Временното“ присъствие продължава до 1991 г.

Първоначално договорът урежда присъствието на около 75 000 съветски военнослужещи. След това в Чехословакия е разположена Централната група войски на съветската армия. Тя остава там не няколко месеца, а почти 23 години — до падането на комунистическия режим и последвалите преговори за изтегляне.

На 26 февруари 1990 г. Чехословакия и СССР подписват споразумение за пълното изтегляне на съветските войски. Последният съветски военнослужещ напуска страната на 27 юни 1991 г. Така формулировката за „временно“ присъствие, използвана в договора от 1968 г., приключва едва след края на Студената война и повече от две десетилетия след смазването на Пражката пролет.

Източници: english.radio.cz, history.com