Менюто в затворите: какво ядат лишените от свобода

В едни затвори обядът е порция ориз с рибно къри, в други – стандартизирано ястие, избрано от национално меню, а в трети лишените от свобода сами купуват продукти и приготвят храната си. Общото изискване е формулирано от ООН: „Всеки затворник трябва да получава храна с хранителна стойност, достатъчна за здравето и силата му, с добро качество и добре приготвена и поднесена“.

Три хранения дневно, определени хранителни норми и специални диети при медицински показания в България

Храната зад решетките е една от по-малко познатите страни на живота в местата за лишаване от свобода. За разлика от ресторантите и обществените столове, където менюто се определя от предпочитанията на клиентите, в затворите водещи са нормативните изисквания, наличният бюджет и организацията на доставките.

Осигуряването на храна е задължение на държавата. Според Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража лишените от свобода имат право на храна, достатъчна за поддържане на здравето и силите им.

Какво всъщност включва менюто?

В българските затвори храненето обикновено е организирано в три основни приема – закуска, обяд и вечеря. Конкретните ястия се определят чрез предварително изготвени менюта, като съставът им може да се различава в отделните места за лишаване от свобода.

Представа за храната дава съдебно решение по дело от 2023 г., в което са разгледани седмични менюта на затвор. Сред посочените продукти са хляб, кисело мляко, сирене, кашкавал, варени яйца, бобови храни, картофи, грах, зеле, пилешко месо, кюфтета, наденица, риба, ябълки, чай и захарни изделия.

Това означава, че затворническата кухня не се ограничава само до супи и хляб, както често се представя във филмите. Менюто може да включва както традиционни готвени ястия, така и млечни продукти, месо, зеленчуци и плодове. Посочените храни обаче са от документирани менюта за конкретен период, а не от единно актуално меню за всички затвори.

Колко калории получава един затворник?

Според данните, разгледани в съдебни производства, основната дневна хранителна дажба е била определена на 2622 килокалории, като за работещите лишени от свобода е била предвидена допълнителна надбавка от 517 килокалории.

Законодателството изисква работещите затворници да получават повишена хранителна дажба според характера на извършваната работа. Допълнително хранене е предвидено и за бременните жени и майките, а при медицински показания се предоставя диетична храна.

Посочените калорийни стойности са документирани в съдебни материали и не бива автоматично да се приемат за актуалните норми във всички затвори през 2026 г.

Има ли специално меню за болните?

Храненето на лишените от свобода трябва да отчита и здравословното им състояние. При проверка на затвора в Бургас през 2023 г. Националният превантивен механизъм към омбудсмана установява, че освен основното меню се предлагат и специализирани диети.

Сред тях са вегетарианско и мюсюлманско меню, както и различни лечебни диети, включително за хора с диабет и заболявания на храносмилателната система.

Проверката установява също, че затворът разполага с нова и добре оборудвана кухня, в която храната се приготвя от професионален готвач с помощта на лишени от свобода. По-голямата част от анкетираните затворници са изразили удовлетворение от количеството и качеството на предлаганата храна.

Могат ли затворниците да получават храна отвън?

Освен храната, осигурявана от държавата, лишените от свобода могат да получават хранителни пратки при определени условия.

Съгласно правилника за прилагане на закона хранителните пратки могат да съдържат до 5 килограма хранителни продукти и до 5 килограма сурови плодове и зеленчуци. Продуктите подлежат на проверка, а тези, които не могат да бъдат проверени или са негодни за консумация, не се допускат.

За Коледа, Нова година, Великден и определени религиозни празници е предвидена възможност за допълнителни хранителни пратки.

Кой контролира качеството на храната?

Организацията на храненето е отговорност на затворническата администрация, а спазването на изискванията подлежи на контрол.

В съдебни документи е описана практика храната да се приготвя по предварително утвърдени менюта, да се разпределя на порции и да се проверява от медицинско лице и дежурен надзирател.

Качеството на храната обаче не е еднакво във всички места за лишаване от свобода. То зависи от състоянието на кухненските помещения, организацията на доставките, наличните продукти и спазването на установените стандарти.

Така зад затворническото меню стои не само въпросът какво се сервира за закуска, обяд и вечеря, но и по-широкият проблем за условията, при които държавата осигурява основните потребности на хората, лишени от свобода.

Пет избора за обяд и вечеря във Великобритания

В Англия и Уелс затворниците трябва да имат избор от най-малко пет ястия за обяд и вечеря. Минималният набор включва ястие с месо, веганска порция, вегетарианско ястие, халал вариант и още една алтернатива. Изборът трябва да отчита и медицински ограничения, религиозни правила и културни предпочитания.

Британските правила изискват храната да бъде „питателна, добре приготвена, разнообразна и достатъчна“. Новата рамка за планиране и сервиране на ястията беше обновена през февруари 2026 г. Тя поставя акцент върху безопасността, хранителния баланс и контрола върху продуктите.

Разликата между нормата и практиката обаче остава видима. В публикация на Guardian дневният бюджет за храна в затворите в Англия и Уелс е посочен като 2,70 британски лири на човек. Същият материал описва скандинавски затвори, в които лишените от свобода готвят заедно, използват пресни продукти и понякога сами събират храна от природата.

Стандартизирани менюта в САЩ

Във федералните затвори на САЩ действа национално меню, което се преглежда и анализира от диетолог. То включва стандартни порции, отделни варианти за женски и високосигурни затвори, както и медицински режими с контролиран прием на калории, мазнини, сол или холестерол.

Предвидени са и религиозни менюта – кошер и халал. Проверка на инспектората към американското Министерство на правосъдието, обхванала шест федерални затвора, установява пропуски в документацията за тези ястия. В поне две трети от проверените обеди и вечери не е било записано, че са сервирани зеленчуци. При посещение в един от затворите проверяващите все пак са видели зеленчуци в порцията, което показва разминаване между реално поднесеното и отчетеното.

Когато затворникът сам готви

В Норвегия някои затворници могат сами да купуват продукти и да приготвят храната си. Норвежката затворническа служба има правила за самостоятелно пазаруване и готвене, въведени през 2019 г. Идеята е ежедневните умения да се запазят или изградят преди освобождаването.

Подобен подход се среща и във Финландия. В затвора в Сулкава лишени от свобода са ловили риба и са събирали гъби и горски плодове за вечеря. В друг финландски затвор менюто включва салатен бар и ръжен хляб, а храненето се превръща в част от общия живот, а не само в раздаване на порции.

Ориз, леща и къри в Индия

В индийския щат Керала менюто е свързано с местната кухня. Седмичният график включва ориз, зеленчукови ястия, леща, рибно къри, тапиока, мътеница, чай и овнешко къри. За болни или физически отслабнали затворници се приготвя специална диета по лекарска препоръка.

В Утар Прадеш официалната дневна дажба е описана чрез количества продукти, а не чрез готови ястия. За един затворник са предвидени пшеница, ориз, варива, зеленчуци, подправки, чай, мляко, каша, захар и сладки изделия. Така менюто изглежда по-скоро като складова норма, от която се приготвят различни порции.

Япония следва друг модел – храната се планира централизирано и се съобразява с възрастта, пола и физическата натовареност. Дневният бюджет за затворник над 20 години е бил 592,22 йени през финансовата 2025 г.

От едната страна стоят пакетирани и строго отчетени ястия, а от другата – кухни, в които затворниците сами месят, готвят и сервират. Менюто зад решетките не е само въпрос на вкус. То показва дали наказанието е сведено до лишаване от свобода или включва и подготовка за живота след нея.

Източници: Министерство на правосъдието, theguardian.com, newindianexpress.com, newsonjapan.com