Андрей Ляпчев: държавникът на „кроткото“ управление

Когато през 1926 г. Андрей Ляпчев застава начело на правителството, България излиза от години на политическо насилие, преврати и атентати. Той не обещава бързо спасение, а курс към успокояване на страната, възстановяване на стопанството и връщане на политическата борба в парламента. На 6 ноември 1933 г. Ляпчев умира след тежко заболяване, но остава в историята като държавник с необичаен за епохата умерен тон.

От Ресен до голямата политика

Роден в Ресен през 1866 г., Ляпчев учи в Битоля, Солун и Пловдив, а по-късно се занимава с финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. Работи в Министерството на финансите, участва в Демократическата партия и постепенно се утвърждава като специалист по публични финанси.

Първите му големи изпитания идват преди и по време на войните. Като министър на търговията и земеделието в кабинета на Александър Малинов той участва в преговорите, свързани с признаването на българската независимост. На 6 април 1909 г. е подписан протоколът, с който Османската империя признава независима България. Според припомнянето на акад. Георги Марков, цитирано от News.bg, Ляпчев успява да сведе първоначално поисканата от Цариград сума от 500 милиона златни франка до 82 милиона.

„По-добре да се борят с бюлетини“

След Първата световна война политикът се оказва в центъра на най-тежкия период от новата българска история. През 1923 г. е сред ръководителите на Демократическия сговор, а на 4 януари 1926 г. цар Борис III го назначава за министър-председател.

Един от най-често разказваните моменти от управлението му е свързан с решението комунистите да получат възможност да участват в политическия живот под друго име. На острата реакция на ген. Иван Вълков Ляпчев отговаря: „По-добре да се борят с бюлетини, отколкото да взривяват черкви.“ Репликата е свързвана с атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. и с убеждението му, че политическото насилие трябва да бъде заменено с парламентарна борба.

През февруари 1926 г. правителството обявява частична амнистия. Над 1000 политически затворници са освободени, а 70 души, повечето осъдени на смърт комунисти, получават помилване. Управлението търси и икономическа опора чрез два големи външни заема – за стабилизацията на страната и за настаняването и интеграцията на бежанците.

Фразата, която остана след него

Ляпчев е запомнен с израза „Со кротце, со благо и со малце кютек“. Историческата му атрибуция обаче е спорна. БНР посочва, че първоначалната формула „Со кротце, со благо се отива надалеко“ е използвана от журналиста Григор Василев, за да опише курса на новото правителство. Добавката за „кютека“ остава в сферата на политическия фолклор, а не на сигурно установените думи на Ляпчев.

Друга показателна реплика му е приписвана през 1931 г., когато съпартийци го предупреждават, че Демократическият сговор ще загуби изборите: „Нека да ги загубим, ако трябва. Глас народен, глас Божи.“ Ляпчев действително напуска властта след изборното поражение през юни 1931 г.

За характера му банкерът Атанас Буров оставя едно от най-силните определения: „Той не знаеше да мрази, той не знаеше да отмъщава, той не знаеше да преследва.“ След оттеглянето си от активната политика Ляпчев се отдалечава и заради влошеното си здраве. Умира през 1933 г., без преки наследници, като завещава имуществото си на Българската академия на науките и Българското икономическо дружество.

Източници: old-news.bnr.bg, bnt.bg, news.bg