Бруталното писмо на една откровена майка до дъщеря й

Здравей, дъще!

1.След 3 години, аз мога да те изгоня от дома. Това звучи страшно, нали? Но въпреки това, на 18 ти ще имаш 2 възможности: да постъпиш в университет и аз да те издържам, както мога до завършването ти или докато си намериш работа. Или да се откажеш от университета (и аз никога няма да те осъждам за това) и да започнеш да работиш. Ще обезпечаваш своите потребности сама. Аз няма да издържам неучащо момиче на 18+ години, защото мисля, че това е грешно. Имаш 3 години, за да направиш своя избор… Да, а ние вече сме обмислили преустройството на апартамента. В твоята стая ще бъде нашата спалня.

2. Ти си прекрасна. Ти си красива. Ти си много умна. Ти си много по-добра от мен. Ти си забележителна. Познавам те в продължение на 15 години и виждам, че ти си много по-добра, отколкото бих могъл да си те представя и в най-смелите си мечти. Ако някой това не го разбира, то си е негов проблем. Е, малко и на баща ти, но той лесно ще се приземи, за това аз не се притеснявам.

3. Аз не съм пример за теб. Ти си напълно различна, самостоятелна личност, така че не е нужно да обичаш това, което обичам аз, имаш пълното право да стъпчеш моите приоритети и да не се съобразяваш с моите ценности. Но отговорността за избора си, ще носиш също сама.

4. Ти си свободна. Не очаквам нищо от теб. Можеш да станеш чистачка, маникюристка, стругарка, домакиня, бизнес-анализатор, офис-мениджър или касиер. Аз не мисля, че е възможно да се намесвам в избора ти на живот. Но не забравяй да прочетеш отново първата точка от това писмо.

5. Не ми дължиш нищо. Аз те отгледах, не за да си ми длъжна. Не очаквам и чаша вода, не очаквам да ми осигуриш удобна старост, не искам от теб награда. Имаш право да избереш това, което за теб е важно и ценно. Или да оставиш всичко на самотек. Това е твоят живот и твоят избор.

6. Ти имаш дом. Каквото и да се случи в живота ти, аз ще съм до теб, ако имаш нужда от това. Аз ще те подкрепям и ще страдам с теб, аз ще ти съчувствам и ще се опитам да ти помогна, ако ме помолиш. Но аз няма да се намесвам без причина.

7. Аз си имам собствен живот. Не съм длъжна да ти помагам по сигнал, да захвърлям своите неща, да жертвам комфорта си заради теб. Аз мога да го направя, но не съм длъжна.

8. Ти имаш собствен живот. За кого ще се омъжиш, ще родиш ли деца, ще станеш ли лесбийка, ще постъпиш ли в армията – ти винаги ще решаваш сама. Моите възгледи, политическа принадлежност, жизнени убеждения не трябва по никакъв начин да ти влияят. Можеш да постъпваш така, както ти повеляват сърцето, съвестта и личния интерес. От това няма да ме загубиш, няма да престанеш да бъдеш моя дъщеря, няма да се превърнеш в персона нон грата.

9. Никой няма намерение да ти навреди. Не е лесно да се разбере, но истината е: всеки мисли само за себе си. Да. И аз също. Всеки човек при някакви обстоятелства, се държи така, както смята за правилно. Никой (психично здрав) не влошава живота си съзнателно. Той (или тя) действа така както (от тяхна гледна точка) ще бъде най-добре за тях. Нищо повече. Просто вашите представи за света не са едни и същи.

10. Светът е несправедлив. Няма гарантиран начин за постигане на успех и гарантиран начин да се избегне провал. Ти не контролираш този свят. Може да правиш всичко правилно и пак да се прецакаш. Може да нарушиш всичко на света и да се окаже, че си победител. Единственото нещо, за което трябва да се притесняваш – това е честността. Не се самозалъгвай. Научи се да се разбираш. Осъзнай своите истинските потребности и чувства. И мисли за това как ще ти бъде по-добре.

11. Твоето “добро” почти винаги ще означава “лошо” за някой друг. Ти ще заемеш мястото на някой друг в университета или на касата в магазина, в който ще отидеш да работиш. Ти ще се срещнеш с любовта на живота на някой друг или ще седнеш на нечие любимо място в театъра. Не се притеснявай. Твоето “лошо” пък винаги ще означава “добро” за някой друг, така че сте квит.

12. На 100% може да се довериш само на себе си. Да, не би могла дори и на мен, аз не мога да проникна в главата ти. Ти със сигурност недоизказваш или криеш някои неща. Знам, аз също го правя. Аз също имам майка. Само ти сама знаеш всичко за себе си. Само ти знаеш на какво си способна.

13. Не бягай от отговорност. За живота си след 18-годишна възраст, отговаряш само ти. И никакви “Тя е кучка”, “Той е козел” нямат нищо общо. Раждай деца, ако можеш да ги отгледаш сама. Заеми се с проект, ако можеш да го завършиш без помощта на колегите си. Емигрирай, ако можеш да се справяш сама в чужда страна. Сама. Ако ти провърви и се появят помощници, роднини, приятели – ще ти бъде по-лесно. Но те не са ти дължни. Не разчитай на тях.

14. Пресмятай. Всяко действие има последици. Може би няма да успееш да предвидиш всичко. Но се опитай да пресметнеш максимума. Колкото по-добре си представиш вариантите – толкова по-разумно ще е поведението ти.

15. Не ме слушай. Аз написах 14 точки в това писмо, които по мое мнение, ще направят живота ти по-добър от моя. Но ти – не си аз (а за това, между другото, имаше отделна точка). Не сравнявай. Не се равнявай. Върви и живей. Аз те родих не за да бъдеш моята дъщеря. Исках да дам на света свободен човек, който ще живее свой собствен живот. Върви и го живей.

15а. Само след това не се оплаквай.

15б. И не изключвай телефона си. Притеснявам се.