Имало едно време, малка и сочна зелка. Сред многобройните й хрупкави листенца живеела и си гризкала сладко една огромна, тлъста и зелена гъсеница. Това била гъсеницата Пешо.
Той доста често обичал да изпълзява на слънце, проточвайки след себе дълга и мазно-слизеста следа, за да се попече на топлите лъчи и да разговаря със себе си.
- Здрасти, Пешо! - поздравявал се учтиво той - Днес си особено атрактивен. Как нежно се гърчи коремчето ти, как се люлеят косъмчетата ти от вятъра, колко лъскав и жизнен изглеждаш!
Друг път обаче нямал желание да разговаря със себе си и просто се любувал мълчешком на собствената си красота. Да, за него нямало нищо по-красиво на лицето на земята.
Един ден обаче, той се обвил с кафяво одеалце, дошло му било времето за една сладка и отморяваща дрямка. Пешо спял дълго и усещал, че настъпват някакви промени в него, с него.
Когато се разпукала неговата твърда обвивка, все още сънения Пешо осъзнал, че вече има крила. Така се зарадвал!
Решил да полети и открие някаква друга гъсеница, с която да си поприказва за дебелото си зелено коремче, за косъмчетата по него и мазно-слизестата следа.
Така и направил. Полетял. А светът го гледал и въздишал по неговата красота. Но Пешо не откривал никакви гъсеници – само някакви крилати и нашарени като цветя, изключително противни (според него) буболечки, пърхащи наляво-надясно в безсмислен танц.
Най-накрая кацнал до една локва, да си почине, пък и да си се порадва. Скоро не го бил правил. Та нали спял дългата си и отморяваща дрямка. Приближил се, погледнал към отражението си във водата и що за гледка видял! О, Ужас! Той не бил вече красив и зелен! Нямало го огромното гърчещо се телце. Той бил стройна и елегантна пеперуда.
Сърцето на Пешо не издържало. Пръснало се от болка.
Двете деца, които минавали от там, случайно го забелязали.
-Яяя , каква красива пеперуда! Жалко, че е мъртва. Можех да я забода при другите…
***
Не е важно как те виждат останалите, а как се възприемаш ти самият. Харесвйа се и се обичай такъв, какъвто си създаден. Твоята форма, размер и цвят не трябва да диктуват самооценката ти. Поучи се от гъсеницата Пешо, който се обичаше зелен, пухкав и слузест.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Насо
12:31 30.03.2017