Притча: Всички оставяме следи

Веднъж едно малко дете видяло баба си да пише писмо и я попитало:
- За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и с усмивка отговорила:
- Позна, за теб пиша. Но по-важно от това, че пиша, е с какво пиша. Бих искала един ден, когато пораснеш да стенеш като този молив.
Детето погледнало с любопитство молива, но не забелязало нищо особено.
- Но този молив е като всички останали моливи?! - добавило детето.
- Всичко зависи от това как гледаш на нещата. Този молив има пет качества, които са от съществено значение за теб, ако искаш да живееш живот, който да е в хармония със света.
Първо: Можеш да бъдеш гений, но никога не трябва да забравяш за съществуването на ръката, която ще те ръководи. Ние наричаме тази сила ръката на Всевишния. Повярвай в тази голяма сила и се научи я усещаш.
Второ: За да пиша, аз трябва да подострям молива. Това е малко болезнено за него, но след това се пише много хубаво и гладко. Ето защо се научи да издържаш на болката, като не забравяй, че тя те те прави все по-добър и по-добър.
Трето: Ако използваш молив, винаги можеш да изтриеш с гумичката някоя грешка, която си допуснал. Не забравяй, че да поправяш грешките си не е лошо нещо, а напротив. Много често това е единственият начин, по който можеш да продължиш напред.
Четвърто: За молива не е от значение от какво дърво е направен или неговата форма, а неговата вътрешност - графитът. Затова винаги мисли за това, което се случва вътре в теб.
Пето: Моливът винаги оставя следа. Така и ти ще оставяш следи със своите постъпки. Затова е важно винаги да обмисляш всяка своя стъпка.