Притча: Колко силни са желанията

Исполинското тяло на шумерския воин било покрито с белези, а кожата му — суха и загрубяла от слънцето и снега.
Името му било Хорма и тази история разказва как веднъж, докато яздел с трима свои другари от един град към друг, попаднали в засада, организирана от най-жестоките им врагове.
Четиримата воини се били като истински герой, но само Хорма оцелял. Тримата му другари загинали в битката.
Разранен и изтощен, Хорма разбрал, че трябва да си почине, за да възстанови силите си и да превърже раните си.
Огледал се, за да потърси сигурно място, и забелязал малка пещера, издълбана в близката планина.
Стигнал бавно до пещерата, прострял мечата си кожа на пода и потънал в дълбок сън.
Гладът го събудил часове или дни по-късно. Почувствал, че стомахът му се бунтува. Въпреки болките от раните, Хорма решил да излезе и да потърси съчки и сухи дърва, за да запали малък огън в убежището си и да хапне малко от соленото месо, което носел със себе си.
Когато светлината на пламъците осветила вътрешността на убежището, воинът не могъл да повярва на очите си: подслонът, който намерил, не бил просто пещера, а храм, издълбан в скалата.
От надписите и символите шумерът разбрал, че храмът е бил построен в чест на едно-единствено божество - бог Готсу.
Хорма не вярвал на случайността и затова решил, че този, който го е отвел до пещерата, бил самият бог на храма, за да може по този начин да го пази в съня му.
Хорма стигнал до заключението, че това бил някакъв знак.
От този момент нататък щял да обрече меча си на бог Готсу.
Щял да остане там докато раните му зараснат. Междувременно щял да запали голям огън под олтара, пред огромното каменно изображение на бог Готсу и щял да хване някакво животно, което да принесе в жертва.
Воинът прекарал в пещерата още пет дни и пет нощи, през които лекувал раните си и славел Готсу.
През цялото това време не позволил да загасне пламъкът, който горял под олтара.
На шестия ден Хорма разбрал, че е време да продължи пътя си, но преди да тръгне, решил да остави някакъв дар в знак на вечната си благодарност към Готсу.
— Вечен пламък — казал си. — Но как да го постигна?
Хорма излязъл от пещерата и седнал на една скала край пътеката, за да помисли над проблема. Знаел, че пламъкът може да бъде поддържан чрез малко масло, но това не било достатъчно.
После му хрумнало, че може би трябва да потърси много дърва — толкова, че никога да не свършат. Толкова много, че да горят вечно. Той бързо осъзнал колко напразно щяло да бъде това усилие. Многото дърва щели да увеличат силата на огъня, но не и продължителността му.

Един монах в бяло расо, който вървял по пътеката, се спрял срещу Хорма.
Може би от чисто любопитство, а може би и от изненада, че вижда воин, потънал в толкова дълбок размисъл, монахът седнал срещу шумера и го загледал без да помръдва, сякаш бил част от пейзажа. Няколко часа по-късно, когато слънцето вече залязвало, Хорма продължавал да мисли.
Толкова погълнат бил от мислите си, че не се изненадал ни най-малко когато монахът му заговорил:
— Какво ти е, войнико? Изглеждаш угрижен. Мога ли да ти помогна?
— Не мисля, че можеш — казал воинът. — Тази пещера е храмът на бог Готсу, на когото обрекох живота си, към когото са отправени молитвите ми и който е висшият покровител на борбата ми. Скоро трябва да потегля и бих искал да го славя навеки, но не знам как да направя така, че пламъкът, който запалих да гори вечно.
Монахът поклатил глава и сякаш вече напълно разбрал какво мисли война, казал:
— За да бъде пламъкът вечен, ти е необходимо нещо повече от дърва и масло.
— Какво ми трябва? — попитал Хорма изненадан — какво ми е нужно?
— Магия — казал простичко монахът.
— Но аз не съм магьосник, нито разбирам от магии.
— Само вълшебството може да направи пламъка вечен.
— Аз искам пламъкът да бъде вечен — казал воинът. — Ако намеря тази магия, можеш ли да ми гарантираш, че пламъкът за Готсу ще е вечен?
— Да обещая? Преди седмица ти дори не подозираше за съществуването на този храм, посветен на Готсу. А днес искаш да му засвидетелстваш вечна почит. Това искаш днес. Нима можеш да гарантираш, че желанието ти ще бъде вечно?
Хорма не могъл да отговори.
Воинът разбрал, че никой не може да даде дума дали желанието му ще трае вечно.
Монахът отново поклатил глава и се изправил. Приближил се до Хорма, поставил дланта си на гърдите му и казал:
— Ще ти разкрия една тайна… Магията продължава само докато гори желанието!