Живял някога един цар, който се стремял да научи, колкото се може повече неща за живота. До него достигнал слуха, че в планината живеел мъдър отшелник, който знаел отговорите на всички въпроси. Царят не загубил и минута време и отишъл при него. Отшелникът бил доста стар, но се грижил за цветната градина, която сам си посадил.
Царят слязъл от коня и се поклонил на стареца.
- Аз, дойдох при тебе, за да получа отговор на три въпроса:
1. Кой е най-важният човек на земята?;
2. Коя е най-важната постъпка в живота?;
3. Кой е най-важният ден за човека?
Отшелникът нищо не отговорил, а продължил спокойно да си копае в градината. Царят се заел да му помогне. Както си копаели и двамата, изведнъж царят видял – по улицата се влачел човек с окървавено лице. Царят го спрял, казал му добри, мили думи за утеха, донесъл вода от реката, измил и превързал раните на пътника. След това го пренесъл в бараката на отшелника и го сложил в леглото да легне.
На следващата сутрин погледнал отшелникът, а той отново се трудел - засеждал цветя в градината си.
- Отшелнико, приятелю, ти не отговори на моите въпроси.
- Ти сам си отговори на тях – казал отшелникът.
- Какво имаш предвид? – изумил се от тези думи царят.
- Виждайки, моята старост и немощ, ти се съжали над мен и ми помогна. Докато окопаваше лехите, аз бях най-важният човек за теб, помощта ти за мен беше най-важната постъпка. Появи се ранен човек, а неговата болка се оказа по-важна от моята нужда от помощ, ти го спаси и той се превърна в най-важния човек за теб, а помощта ти се превърна в най-важната постъпка – най-хубавото нещо е доброто, което ти, царю, му стори.
- Сега аз мога да си отговоря на третия въпрос – кой ден в живота на човека е по-важен от останалите - проговорил царят. - Най-важният ден е – днешният ден!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА