Притча за силата на насърчението

Имало едно време една групичка от малки жабчета, които си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. В подножието на кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да насърчава участниците.

Състезанието започнало.

Нито един човек от тълпата не вярвал наистина, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания, като например:

- О, пътят е толкoва труден! Те никога няма да достигнат върха.

Или пък:

- Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!

Малките слабички жабчета започнали да се изморяват. Едно по едно те отпадали от състезанието. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи: - Толкова е трудно! Никой няма да успее!

Все повече жабчета се уморявали и се отказвали. Но едно продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре. То не се предало! На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което след неимоверно усилие единствено успяло да стигне до върха! Когато това се случило и малкото жабче победило, всички други жабчета поискали да разберат как точно това жабче е успяло да го направи. Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта.

Оказало се, че жабчето победител било глухо и не чувало обезкуражителните викове на тълпата.