Притча за последната надежда

Един млад мъж бил осъден на смърт за много тежко престъпление. Присъдата била сурова и не подлежала на обжалване. Отишла майката в тъмницата при сина си и му казала:

- Сине, не се отчайвай. Утре ще отида при краля, ще падна в краката му и ще го моля за помилване. Господ вижда, че си млад и глупав, постъпил си необмислено, но не заслужаваш толкова сурово наказание. Утре ще те поведат към ешафода. Не се бой от нищо - аз ще успея да те спася. Гледай към мен. Ако дойда в черни дрехи - не съм успяла, кралят не те е помилвал. Ако съм с бели - ти си спасен! Чакай ме, синко!

Майката казала това на сина си и си отишла. Кралят приел нещастната жена и я изслушал внимателно. Но престъплението на сина ѝ било твърде тежко - той се обърнал срещу краля и трябвало да бъде наказан за това. Кралят не му дал прошка. Убитата от мъка жена едва се дотътрила вкъщи и безчувствена рухнала на пода. Рано сутринта била на площада, където щял да бъде екзекутиран синът ѝ. Тя била с ослепително бяла рокля - сватбената ѝ, която измъкнала от стар сандък. Очите ѝ сияели от щастие, въпреки че сърцето ѝ се свивало от мъка и болка - виждала своя горещо обичан син за последен път. Синът се качил на ешафода. Очите му търсели майка си и най-после я зърнал. Той се усмихнал, помахал с ръка и запитал с устни:

- Всичко е наред, нали?

Майката кимнала утвърдително с глава. Синът съвсем спокойно сложил главата си под брадвата на палача, твърдо убеден, че ей сега ще се появи пратеник на краля и ще отмени екзекуцията. Но главата му отлетяла в кошницата. Народът онемял от ужас. Майката паднала в несвяст. Сърцето ѝ спряло да бие. Тя не искала да отнема и последната надежда на сина си.