Учените са разгадали тайната зад способността на златните рибки да оцелеят в ледените езера през зимата. След години на усърдна работа те най-сетне са разбрали как и защо тези риби превръщат млечната киселина в телата си в алкохол, като средство да останат живи под дебелия лед.
За способността на златните рибки да оцеляват през студените зими в покритите с дебела ледена покривка езера, която блокира достъпа на кислород, се знае от десетилетия. Едва сега обаче, става ясно как успяват, пише на своя сайт BBC News.
По време на изследванията учените открили, че в организма на някои рибки нивото на алкохол е много над допустимата законова норма, която забранява на хората, употребили алкохол, да шофират.
Изследователите твърдят, че тяхната работа може да помогне за изучаването на въздействията на алкохола при хората.
Учените са знаели за особените способности за оцеляване на златните рибки и техните диви роднини, каракудите, още от 80-те години на миналия век. Хората и повечето гръбначни умират в рамките на няколко минути без кислород, но тези риби могат да преживеят месеци в замръзналите водни басейни в Северна Европа.
В своето изследване, публикувано в списание Scientific Reports, екип от учени от Университета в Ливърпул, Великобритания обясняват защо, както и описват молекулния механизъм зад странната способност, която стои в дъното на това.
Повечето животни имат един единствен набор от протеини, които пренасят въглехидратите до митохондриите, които са източник на енергия за клетките. При липса на кислород употребените въглехидрати произвеждат млечна киселина, която златните рибки не могат да отделят и която ги убива в рамките на минути. За щастие, рибите, за разлика от всички останали, имат втори набор протеини, които започват работа когато няма кислород и превръщат млечната киселина в алкохол, който се извежда през хрилете.
"Вторият набор протеини се активира само при липса на кислород" - обяснява Майкъл Беренбринк от Университета в Ливърпул. "Ледената покривка прекъсва достъпа на въздух за рибите, така че, когато езерото се покрие с лед, рибата употребява целия кислород и започва да произвежда алкохол".
Сега учените успяват да разберат как рибата го прави. Животните произвежда ензим, наречен перуватдекарбоксилаза, аналог на елемента, който е в дрождите на хмела. Това е първият ензим от тази група, който е открит в гръбначни. ДНК анализът показва, че у златните рибки, златния шаран и други способността да произвеждат алкохол се е развила преди около 8 милиона години.
Колкото по-дълго рибите останат в безвъздушната среда на замръзналото езеро, толкова е по-високо нивото на алкохола в рибите. "Ако се измери алкохола в кръвта на рибата, ще видите, че достига над 50 милиграма на 100 милилитра, което повече от допустимата граница в Шотландия и Северните европейски страни", обяснява Беренбринк.
Рибите се буквално са се напоили до хрилете с алкохол, но не етанолът ги убива. Ако зимата е твърде дълга, те изчерпват хранителните вещества, които съхраняват в черния си дроб и рибите умират.
Учените изчисляват на шега, колко време е необходимо за производството на алкохолна напитка от рибешки изпражнения. "Ако сте ги сложите в халба за бира и я затворите, ще ви трябват 200 дни, за да се повиши градусът на напитката до 4%", разказва Беренбринк.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА