13 млрд. дойче марки под дюшека

Германците и до днес са верни на една своя стара любов, макар обектът на въжделенията им отдавна официално да се е споминал. Преди точно десет години се стигна до края на една легенда - германската марка, пише "Дойче веле".

"Можете да плащате и с марки", пише край щанда на един амбулантен търговец в Берлин. Човек би помислил, че еврото е било въведено предните дни, та хората се нуждаят от време, за да свикнат да пресмятат стойностите. Всъщност еврото е вече от десет години единствената разплащателна единица в Германия. И все пак, марката си остава жива, дори и в буквалния смисъл на думата. "Старите пари все още се намират из къщите на хората, които често пъти не знаят какво да правят с тях", казва един търговец.

Потенциалът на търговията с Дойче марк съвсем не е за пренебрегване. Десет години след изчезването й марката все още има реална покупателна сила. Все още са налични над 13 милиарда марки - половината в банкноти, другата половина в монети. Не само търговци на дребно, но и големи фирми се опитват да привлекат към касите си част от тези пари. 48 000 улични телефони на Дойче Телеком все още приемат валутата "зомби".Касите в магазините от веригата C&A са оборудвани със специална система за Дойче марк, като месечно в тях се вливат до 150 000 марки.

В берлинския филиал на Централната банка могат да се обменят марки за евро - по курс 1:1,95. Досега са обменени над 9 милиона марки.

Продължаващите обмени на пари съвсем не са нещо естествено за страните от Еврозоната. Монети могат да се обменят в само пет държави, а банкноти - в девет. В някои страни срокът изтича след няколко години. Който пък се е запасил с гръцки драхми, трябва да ги обмени най-късно до 1 март тази година.

Германия проявява по-голяма търпимост към предишната си валута: "Не поставяме ограничителен срок за обмяната на марки в евро, защото все още има огромни запаси от предишната валута във и извън Германия", казва Алберт Зомер от берлинския клон на Централната банка. "В крайна сметка в някои балкански страни марката беше нещо като втора валута, поради което Централната банка на Германия не иска да прекрати достъпа до нея за чуждестранните притежатели на Дойче марк", казва Зомер и допълва: "Освен това германците все още са верни на своята Дойче марка, макар и времето й да е отминало."