Истински разкази от хора видели Ада по време на клинична смърт

На някои хора, изпитали преживявания, близки до смъртта, не им се усмихва щастието да видят Рая.

За разлика от златните врати, които ще се отворят пред праведните, за да влязат в Рая, вратите на Ада са обвити в атмосфера на ужас и зло.

Хората, които са изпитвали подобно чувство на крачка от смъртта, разказват, че колкото повече се доближаваш до тях, толкова по-горещо става, сякаш кожата ти гори. След отварянето им безпомощните и лишени от всяка надежда души се оказват под земята и са подложени на нескончаеми мъки.

Ето няколко истории на хора, които твърдят, че са се завърнали от смъртта и така са избавили душата си от вечни мъки в пъкъла.

СТРАХОВИТАТА ЯМА

През 1992 г. 28-годишният Матю Ботсфорд е прострелян в главата край ресторант в Атланта и губи съзнание. Лекарите в болницата го поставят в изкуствена кома, която продължава 27 дни.

Страшните сцени, които вижда младежът в кома, вероятно са причина за връщането му от онзи свят.

По време на около смъртния си опит Матю се вижда със завързани ръце и крака, висящ над огромна яма, в която има нещо като магма. В нея ясно вижда гърчещи се човешки фигури. Струва му се, че чува виковете на изтезаваните, но самият той не вижда никого. От време на време бесове и зли същества го „навестяват”. Те късат месо от тялото му и ги ядат. Месото отново пораства и демоните отново идват да го разкъсват. И това изтезание продължава безкрайно.

За щастие от стената се появява гигантска ръка, която му помага да се освободи и го извежда от мястото на вечните страдания. Преди мъжът да се събуди от комата, той чува думите „Твоят час все още не е настъпил”.

ПОКАНА ЗА ЧИСТИЛИЩЕТО

Някога пастор Хауърд Сторм от САЩ е убеден атеист. Но комата, предизвикана от перфорация на язва на стомаха, променя възгледите му за живота. Хауърд се събужда в болницата и иска да зададе въпрос, но открива, че хората в стаята не го чуват. Той разбира, че е умрял и се е превърнал в дух.

Свещеникът си спомня, че е видял голяма група хора до вратата, които го викат да се присъедини към тях. Недоумяващ, той не знае какво да прави, затова решава да ги следва. Озовава се в друг свят, обвит с гъста мъгла. Останалите го подканват да върви по-бързо.

Хауърд се оглежда назад и постепенно изгубва от погледа си отделението в болницата. Колкото по-надалече отиват, толкова повече мъглата се сгъстява и го обхваща зловещо усещане. Тези, които вървят заедно с него, скоро придобиват зъл облик и започват да го бутат по коридора. Стават свирепи и го хапят и късат плътта му.

Хауърд се съпротивлява на злите същества. Изведнъж чува глас в главата си, който му заповядва да направи нещо, което той никога не е правил в живота си — да се помоли. Закоравелият атеист започва да крещи „Отче наш”. Виковете му сякаш предизвикват божествена намеса и накрая Хауърд се озовава лежащ в болничното легло, а тялото му е невредимо.

ПО-СТРАШНО ОТ ВОЙНА

Историята на Джордж Ричи е един от най-ранните известни „около смъртни опити на пътешествия към Ада”.

През 1978 г. Ричи публикува книгата си „Завръщане от утре”, базирана на собствените му преживявания.

По време на Втората световна война заради пневмония той е изпратен от фронтовата линия във военна болница във Вирджиния, където впоследствие е обявен за мъртъв. Морският пехотинец си спомня, че душата напуска тялото му и се рее из града. Той среща странна форма на живот, която го води в друго пространство.

Също като в „Божествена комедия” на Данте, това тайнствено същество му показва различни места, където се намират хора и души. Джордж пише: „По-страшно от ухапванията и ударите беше това, че много хора с възторг изтезаваха други хора. Деформация, за каквато не бях и помислял, беше настъпила навсякъде”. Впоследствие морският пехотинец става психиатър и публикува няколко книги за феномена „около смъртен опит”, който по-късно стават важен материал за изследователите.

Немският художник от XV век Ханс Мемлинг живо изобразява подобни сцени в картината си „Страшният съд”. В нея той предава онова чувство на ужас, което изпитват хората по време на около смъртното преживяване.

КАТО НА КИНО

През 1991 г. Енджи Фенимор прави опит да се самоубие. Макар че не успява, тя усеща вкуса на смъртта.

Първото, което помни Енджи след загубата на съзнание, е обзорът на целия живот, който минава като на кинолента. След като „обзорът” свършва, тя потъва в безконечна тъмнина и се чувства много самотна. А след това чува глас: „Ние сме самоубийци”.

Енджи разбира, че тези думи прозвучават в главата й. След това се озовава в полето, където бродят изгубените души. Но Енджи забелязва, че страданията са изчерпали духа на всекиго и всички се игнорират помежду си.

След като се запознаете с тези истории за преживявания на ръба на смъртта, бихте ли повярвали в Ада и Рая?