Баба Ванга предрекла на братя Аргирови, че...

В България сме щастливи, а колкото си по на север, толкова хората са по-топли и сърцати. Това признаха братя Аргирови. Те си спомниха и че баба Ванга им е казала доста интересно и вълнуващо пророчество.

Кои са братя Аргирови?

Благовест и Светослав Аргирови са най-известните близнаци в страната ни. Още от съвсем малки те се изявяват, като солисти на хор „Детска китка” в родния си град Пловдив, а по-късно завършват Музикалната Академия, но с различни специалности – Благовест с виолончело, а Светослав с пиано.

Кариерата им стартира през 1981-ва година, като дует „Вега”, но истинският им пробив идва, след като се преименуват на „Братя Аргирови”. Двамата предизвикват истинска истерия, а манията по тях обзема не само родните фенове, но излиза и извън пределите на България.

След промените заминават да работят в скандинавските страни, Австрия, Швейцария и Германия, а Благовест дори записва албум в Норвегия.

Популярните братя отново напомнят за себе си в България през 1997-а с хита „Гот е”. Двамата имат десетки песни, които издържаха проверката на времето – „Силвия”, „Замирисва на море”, „От понеделник”, „До вчера”, „Пролетна умора”, „Да чукна на дърво” и други.

Ето какво още каза дуото в интервю за в. Труд:

– В средата на годината обявихте, че се завръщате на родната музикална сцена. Кога да очакваме нова песен или концерт?
Благовест: Новата ни песен е вече факт – „Ние сладко си живеем”. Музиката е на Искрата, текстът е на Спиро Ибсен и Митко Керелезов, а по аранжимента работихме ние, Мага и Искрата.
В песента сме използвали автентичен фолклор от Далмация (историческа област в Хърватия -б.а.) – една далматинска песен, която ние пеем още от малки и тя е един реверанс към нашата майка, която беше в основата на това ние да започнем да пеем още от пет годишни.
Вече е факт и първият ни голям концерт, след прекъсване от 22 години, който се състоя във Враца и искаме да благодарим лично на кмета на града – Калин Каменов. Нашият приятел – пианиста Георги Могилски, също има голяма заслуга за това ние да направим този първи концерт именно там.
Останахме много приятно изненадани от начина, по който ни посрещна публиката и от това, че присъстваха 4000 души. Изживяването беше неописуемо, хората ни приеха страхотно и накрая едвам ни пуснаха да си тръгнем.
Светослав: Да, два пъти ни изкараха на бис и после трябваше да си тръгнем, защото просто изпяхме всичките си песни… Страхотно преживяване, човек качи ли се на сцената и връщане няма. В момента обмисляме и въпроса за концерт в София и дано да стане!
Б.: Тепърва ни предстоят още страшно много срещи с публиката и нови песни, разбира се. Вече работим с маестро Живко Петров върху следващата песен, която ще е изненада за всички.

– Допада ли ви новата българска музика и певците, които доминират родния ефир?
Б.: Всеки артист сам решава какво да представи на публиката, а ние в това отношение сме много демократични. Хората, които харесваме и са наши съмишленици са: Графа, Любо Киров, Орлин Павлов и Мария Илиева, с която станахме близки приятели покрай участието ни в „Като две капки вода”.
Там се запознахме и с Тита, на която вече сме фенове, защото това момиче пее много добре. Харесваме също Михаела Филева и Искрата – изключителен талант.
С.: Приятели сме и с Папи Ханс, който е едно много интелигентно момче, пише и поезия, също така и с група „Джеръми”. Напоследък много ми допадат и двете песни на Алма (дъщерята на Саня Армутлиева-б.а.), те са на световно ниво.

– Много ваши колеги не харесват хип-хоп звездите у нас, а вие дори се снимахте в новия клип на Криско. Имахте ли колебания преди да приемете да участвате?
Б.: Не, защото Криско е човек, който знае какво иска, какво прави и защо го прави. Като говорим за новата рап вълна у нас, веднага искам да спомена и Ицо Хазарта, защото мисля, че той прави много стойностни неща. Аз не се срамувам от това, че познавам Криско и Ицо Хазарта и от това, че с тях сме приятели и работим заедно.

– А харесвате ли някои от поп фолк певците?
С.: Като визия харесваме повечето от поп фолк изпълнителките. Изключително красиви жени са Преслава, Анелия и Емилия, а смятаме, че са и много добри певици. По принцип се казва шоубизнес и всеки може да се изявява както иска, а след като имат успех – защо да не го правят!?

– Бихте ли направили колаборация с някоя от тези красавици?
Б.: Толкова далече няма да отидем, защото са толкова красиви, че…
За нас би било удоволствие да бъдем заобиколени от такива красиви жени, а особено нашия приятел Калин Диков, който е ценител на красивите жени мисля, че няма да откаже такава колаборация, но засега се въздържаме.

– Светослав, ти се завърна за постоянно в България. С какво ти бе най-трудно да свикнеш у нас и какво ти липсва най-много от Норвегия?
С.: Не ми е лесно все още, защото разликата в манталитета е огромна и в началото имаше културен шок. В Норвегия се живее много спокойно, много богата страна е и, за да бъда откровен, парите се изкарват много по-лесно и заплатите, както и всичко останало са на много високо ниво.
Когато един човек е осигурен финансово, той е много по-спокоен и отношенията между хората са съвсем различни, а тук е борба за изкарване на хляба и естествено отношенията са по-други. Трудно ми е да приема агресията, но българите сме южен народ и просто сме по-темпераментни.

– Къде се сблъскваш най-често с агресивно отношение?
С.: Достатъчно е да излезеш с колата и веднага се сблъскваш с агресивния начин на каране – всеки гледа да е пръв на всяка цена и това е причина за многото инциденти, които стават. Има хора, които спазват правилата, но има и такива, които въобще не ги спазват, което е опасно за другите шофьори. На мен това ми прави огромно впечатление и мисля, че не може в една страна като България да има толкова жертви на пътя – това не би трябвало да е така и всички трябва да спазват правилата за движение, а и не само тях.

Б.: Искам да кажа още нещо, неотдавна бяхме в Париж и там положението по пътищата също е голяма битка. Ужасни задръствания, колите често минават и на червено, спират по-рядко на зебрите, отколкото у нас.

– Хората там наистина ли са по-студени?

С.: Интересен парадокс е, че колкото по на север отиваш, толкова хората са по-топли и сърдечни. Аз съм живял три години в Осло, а останалите около 19 години съм живял в северната част на Норвегия – на 800 км. от столицата. Бях в един малък град, който обаче е важен, защото там е целия регистър на страната. За моя огромна изненада, установих, че хората там са по-сърдечни и топли, може би защото климатът е суров и те трябва да се поддържат, живеят заедно и затова са такива.

Хората в Осло са по-студени и по-големи егоисти, но така е и във всеки по-голям град, докато в по-малките градчета хората наистина са по-готини и сърцати. Аз се чувствах много добре в по-северната част на Норвегия и там нямах никакви проблеми с норвежците.

– А би ли се върнал отново да живееш за постоянно там и какво те привлича в България?
С.: Има нещо, което е много хубаво тук – климатът на България е уникален и ние сме едни щастливци, които за съжаление не умеят да ценят нито природата си, нито чудесния климат, в който живеем, така че аз бих живял и в България, и в Норвегия.
Иска ми се да съчетая и двете държави, но повечето време ще съм тук, защото климатът е много хубав.

– Освен в България, вие бяхте звезди и в съседните ни държави. Къде имахте най-луди и многобройни почитатели?
Б.: Най-популярни бяхме в съседна Румъния и във всички страни от бившия СССР, където имаме над два милиона продадени плочи.
В Букурещ правихме концерти в зала „Поливалента” пред 7000 души, а в бившия Съветски съюз имаме над 500 концерта, като най-малката зала там беше за 3000 души.
Това са едни хубави спомени и преживявания, защото руснаците са много благодатна публика – те обичат да ходят на концерти и много поддържат артистите, които харесват, но лично ние не се оплакваме от българската публика.

– Благовест ли е по-големия плейбой – все пак той имаше връзки със Соня Васи и Милена Славова?
С.: Благодаря за доверието, но не бъди толкова сигурна! (Смеят се)

– Двамата и с днешна дата сте приятели със Соня. Съпругите ревнуват ли от нея и многото почитателки?
Б.: Ние със Соня наистина сме големи приятели и тя е човек, който ни е защитавал навсякъде и винаги е имала много хубаво отношение към нас, както и ние към нея. В една връзка е много важно да има доверие между хората, а съпругите ни ни имат пълно доверие и затова нямат никакво основание да ни ревнуват.
С.: Засега!

– Ваши колеги разкриват, че им се е случвало да бягат от свои фенки, или дори да се заключват в хотелските си стаи, за да се спасят от тях. Вие сигурно имате много подобни случки?
Б.: О, това колко пъти ни се е случвало, даже понякога са пръскали с вода по-напористи почитателки. Имахме един концерт, на който се наложи баскитаристът ни Зарю да ги полива с един маркуч само и само да не влезнат в гримьорната, където бяхме ние.
С.: Е, понякога влизаха и какво по-хубаво от това, влизаха, а как излизаха – не знам!
Б.: Излизаха щастливи! (Смеят се)

– Светослав, истина ли е, че Ванга ти е забранила да изневеряваш на жена си?
С.: Това, че отидох при нея с жена ми, може би беше една от най-големите ми грешки – шегувам се. С баба Ванга бяхме големи приятели и когато аз заведох жена ми, тя ми каза: „Съпругата ти е ангел и няма да я лъжеш, защото ще пукнеш!”.
Сега, какво е видяла, как е видяла – тя всичко виждаше, нищо, че беше сляпа, но това бяха думите ѝ. Тя е уникален феномен, няма друг такъв в Европа.
Б.: Интересна беше реакцията на нашия приятел Калин Диков, когато брат ми му разказа този случай: „Не трябваше да ходиш, тя те е проклела.”

– Тоест, няма смисъл да те питам дали си останал верен на жена ти…
С.: Сега няма мърдане, баба Ванга каже ли ти нещо! Но не е само заради това, защото един мъж, който уважава жена си, би трябвало да е джентълмен и да държи на нея. Нямам нужда да изневерявам на жена ми и не е заради думите на баба Ванга, просто така съм решил!
Б.: Баба Ванга ни каза също, че кариерата ни ще е успешна и се надявам тя наистина да продължи успешно. Тя много обичаше да ѝ пеем народни песни, особено родопската „Заспало е челебийче”, както и „Йовано, Йованке”.
Пеехме също и далматинската песен, която сега сме включили в новата ни песен на два гласа.

– Липсва ли ви нещо от комунизма и болно ли ви е, че някои ваши колеги не успяха да се адаптират към предизвикателствата на прехода?
С.: Много ни е болно. Моят любим певец Борис Годжунов умря в бедност, Бог да го прости! Наистина много ми е болно, че такива артисти са докарани до това положение и според мен всички трябва да ни е срам. Те не заслужават такава съдба, защото това са хора, с които ние сме израснали – с техните песни и творчество, не говоря само за естрадните певци, а и за артистите. Много е важно една държава да уважава хората на изкуството, защото те са духовните водачи на тази нация – артисти, писатели, музиканти и трябва по някакъв начин да им се осигурят достойни старини.

– А виждате ли поводи за оптимизъм в страната ни?
Б.: Искам да кажа, че много вярвам в младите хора, а бъдещето принадлежи на младите и ще разкажа един случай по този повод. Днес говорих със сина ми, който е първенец на випуска си в Холандия и вчера, след като го е изпитала нещо, свързано с финанси, преподавателката му казала: „Не искам повече да говорим за това, а искам да си поговорим като приятели.”
След това го е питала какво мисли по различни житейски въпроси, а като свършили разговора му споделила, че има невероятно бъдеще пред себе си! Какъв е въпроса обаче – дали тези млади хора, не говоря конкретно за сина ми, защото е пълно с интелигентни млади хора, които получават образование по целия свят, дали те ще се върнат в България?
А дори по-важно е какво правим ние, като общество за това тези млади хора да се върнат в страната ни.

С.: За да се върнат, те трябва да бъдат мотивирани. По принцип българите сме много талантливи хора, но имаме един проблем, когато сме на запад спазваме правилата, а като си дойдем тук вече не е така и си мислим, че може и да не ги спазваме, а така няма да стане. Правилата трябва да се спазват и да важат за всички. Трябва да има гражданско общество у нас и еволюция в нашия манталитет, ако свикнем да спазваме законите, България ще тръгне много бързо напред.

– Любимата ви мисъл?
С.: И двамата харесваме тази мисъл – всичко е възможно, стига да го искаш достатъчно силно! Ние сме едни щастливи хора, надяваме се така да е и занапред, но най-важното е да сме живи и здрави!
Б.: Надяваме се, че най-хубавото предстои! Просто нямаме право да се оплакваме.