6-те най-смъртоносни епидемии в историята на човечеството

Най-горещата тема в света през последните седмици безспорно е появата сред хората на нов вид коронавирус в китайския град Ухан, разпространил се в и в други района на Китай и редица близки и далечни държави.

Към края на януари, според данни Националната здравна комисия на КНР, броят на заразените с новия коронавирус 2019-nCoV вече достигна 12 000 души, починалите от причинената от вируса пневмония са над 300 души, пише Money.bg.

Не се знае колко десетки хиляди хора са носители на вируса, които още не са развили симптомите на болестта. Експертите и обикновените хора се чудят: колко опасна е епидемията от новия вирус, колко дълго ще продължи и какви поражения върху здравето и икономиката ще причини. Вижте кои са 6-те най-смъртоносни епидемии в историята на човечеството.

1. Черният мор

Черният мор е втората пандемия на чумата в историята, чийто пик е настъпил през 1346-1353 г., а много огнища продължават да действат до 19-ти век. Десетки милиони хора по света станали жертва на болестта: според различни оценки, от чумата са умрели между 30% и 60% от населението на Европа.

По всяка вероятност основният източник на пандемията е бил разположен на северния бряг на Каспийско море, откъдето болестта се е разпространила в по-голямата част от Евразия и Северна Африка. Инфекциозният агент е бил чумният бацил Yersinia pestis, което беше потвърдено от генетични изследвания на останките на жертвите на пандемията.

Неефективността на средновековната медицина и религиозните институции в борбата срещу чумата допринася за възраждането на езическите култове и суеверия, преследването на потенциални "отровители" и "разпространители на чумна отрова", както и нарастването на религиозния фанатизъм и религиозната нетърпимост. Черната смърт нанася трайни следи в историята на Европа, оставяйки тежък отпечатък върху икономиката, психологията, културата и дори генетичния състав на населението. Множество катаклизми предшестват Черната смърт.

Документи и хроники от онова време донасят до нас информация за фаталната суша и последвалия глад в Централен Китай, нахлуването на скакалци в провинция Хенан, а след това ураганите и проливните дъждове, обхванали Ханбалик през 1333 г. (сега Пекин). Всичко това според учените е довело до мащабна миграция на дребни гризачи (мишки, плъхове и други) по-близо до човешките местообитания, както и до тяхното голямо струпване, което в крайна сметка е причинило разпространението на епидемията.

2. Испанският грип от 1918 година

Испанският грип, или инфлуенцата (позната в миналото като испанска болест), е вероятно най-разпространената пандемия от грип в историята на човечеството в абсолютни числа, както по отношение на броя на заразените, така и на умрелите. В годините 1918-1919г. (за 18 месеца) по света около 550 милиона души, или 29,5% от световното население, са заразени с инфлуенца.

Загиват над 50 милиона души, или между 3 и 5% от световното население, което позволява да се разглежда тази епидемия като едно от най-големите бедствия в историята на човечеството. Заразяват се около 500 милиона души по целия свят. Смъртността сред заразените е била между 10 и 20%.

Епидемията започва в последните месеци на Първата световна война и бързо надминава по този най-голям до онзи момент въоръжен конфликт в историята по отношение мащаба жертвите. Смята се, че проблемите на военното време са допринесли за развитието на пандемията - лошите санитарни условия и хранене, препълнени военни и бежански лагери.

Грипът получава името си поради факта, че Испания е първата държава, изпитала силно избухването на епидемията. Според други източници все още е невъзможно да се определи точното място на появата на болеста, но най-вероятно Испания не е била основният фокус на епидемията. Според една версия първият случай на инфлуенцата е регистриран през 1918 г. в САЩ.

3. Епидемията от ХИВ /СПИН

Преди повече от 20 години в света започна епидемията на най-страшното и неизвестно вирусно заболяване - СПИН. Неговата заразност, бързото разпространение и неизлечимостта са спечелили на болестта славата на "чумата на ХХ век". Синдромът на придобитата имунна недостатъчност (СПИН ,AIDS на английски), причинен от вируса на човешкия имунодефицит (ХИВ), е смъртоносна болест и в момента няма лечение за него.

В наши дни СПИН има пандемичен характер, като през 2007 година броят на болните по света се оценява на 33,2 милиона души, а на жертвите на болестта - на 2,1 милиона души годишно, включително 330 хиляди деца. Над три четвърти от починалите са в Субсахарска Африка. Някои учени смятат, че вирусът на ХИВ се предава от маймуни на хора около 1926 година.

Последните проучвания показват, че хората са се заразили с този вирус в Западна Африка. През 1985 г. е установено, че ХИВ се предава чрез телесните течности на тялото: кръв, сперма и майчино мляко. През същата година е разработен първият тест за ХИВ, възоснова на който кръвта на донорите и нейните препарати са тествани за ХИВ в САЩ и Япония. През 1987 г. Световната здравна организация одобрява името на причинителя на СПИН - "вирус на човешкия имунодефицит" (ХИВ или в английското съкращение HIV).

Глобалната програма за СПИН на СЗО е създадена през 1987 г., а Глобалната стратегия за СПИН е приета от Световната здравна асамблея. През същата година в редица страни е въведено първото антивирусно лекарство, азидотимидин (зидовудин, ретровир), за лечение на пациенти.

В настоящия етап на развитие на медицината няма лекарство, което да излекува напълно това заболяване. Въпреки това, с навременното започване на лечение с ХИВ, е възможно за дълго да се отложи моментът на прехода на вируса на имунодефицита към развитието на СПИН и вследствие на това да се удължи повече или по-малко нормалният живот на пациента.

4. Юстиниановата чума

Чумата на Юстиниан е първата в историята регистрирана пандемия (световна епидемия) от чумата. Тя възниква по време на управлението на византийския император Юстиниан I и обхваща цялата територия на цивилизования свят от онова време и се проявява като отделни епидемии в продължение на два века (541-750 г.).

Благодарение на оцелелите хроники учените са установили прогнозната година на избухването на чумната епидемия - 540-541 г.. Предполага се също, че първият източник на чумата се появява в Етиопия или Египет, след което болестта достига Константинопол по търговските канали на Средиземноморието и след това в северната, южната и източната част на Византия, след което се разпространява и в съседните страни.

По-късно епидемията плъзва в Северна Африка, цяла Европа, Централна и Южна Азия и Арабия, но почти никога не засегна Източна Азия. Във Византийската империя епидемията достигна кулминацията си около 544 г., когато всеки ден в Константинопол умират до 5 хиляди души, а в някои дни смъртността достига 10 хиляди души.

Болестта преминава главно в бубонна и септична форма. Никой от съвременниците на епидемията не споменава такъв забележим знак, говорещ за белодробна чума като хемоптиза. Първичната септична чума причинява особен ужас у съвременниците. Видимо здрав човек умира от нея в същия ден на инфектирането и преди да се появят някакви клинични признаци. Около 66 милиона души са станали жертва на чумата на Изток (66% от населението на Константинопол умира), в Европа загиват до 25 милиона души.

Най-вероятно именно тази чума е записана в ирландските източници като crom conaill (549-550): от нея загинали много светци и крале (включително кралят на уелското кралство Гуинед Милгун и св. Финландия от Клонар). Въз основа на описанието на болестта в ирландски източници, редица експерти изразиха съмнения, че през 549 и 664 година Британските острови са били засегнати от същата епидемия.

5. Антонинова чума

Юстиниан не е първият император, в чието управление нахлува страшна болест. Нещо подобно се случва преди това при Марк Аврелий Антонин. През 165 г. римските легиони, връщащи се от Месопотамия, донасят вкъщи не само военни трофеи, но и патоген, който предизвика епидемия, която влиза в историята като чумата на Антонин или "Галеновата чума".

Тази епидемия върлувала в Римската империя от 164 до 180 година. Гръцкият лекар Гален, който описа нейните симптоми, посочва треска, кървави изпражнения, мехурен обрив и кожни язви. Информацията, предоставена от Гален, не определя ясно характера на болестта, но учените обикновено я диагностицират като едра шарка към която населението на империята нямало имунитет.

Пандемията се разпространява в части на Европа, Азия и Северна Африка, като в дългосрочен план убива до 10 милиона души. Смята се, че смъртността в редиците на римската армия е била най-малко 15%. Някои историци твърдят, че това бедствие е последвано от тежък икономически упадък.

Целият този набор от фактори може да е отслабил Рим толкова много, че той вече да не може да излезе от кризата. И ако причината за това е била едра шарка, тогава имаме причина за радост, тъй като днес тази болест е победена. Това беше постигнато от световната програма за изкореняване на едрата шарка, проведена през 60-70-те години на миналия век.

6. Холера

Холерата е позната на човечеството още от времето на бащата на медицината елинският лекар Хипократ, починал между 377 и 356 година преди новата ера. Той описва заболяването много преди първата голяма пандемия, която започва през 1816 година. Всички епидемии от тази болест в миналото се зараждат в долината на индийската река Ганг.

Разпространението е улеснено от топлината, замърсяване на водата и масово струпване на хора в близост до реките. Учените са идентифицирали седем пандемии от холера в човешката история. В някои страни все още се наблюдават огнища на холера. Един от най-новите случаи на епидемия от холера започна (и продължава) на карибската островна държава Хаити през 2010 г.

Общо над 800 хиляди души бяха заразени. В пиковите моменти на ден се разболяват до 200 души. В страната живеят 9,8 милиона души, тоест холерата е засегнала почти 10% от населението. Смята се, че началото на епидемията е положено от непалски миротворци, които вкарват холера в една от основните реки на страната.