Нямаме усвоени умения да оказваме първа помощ

Първата помощ за пострадал започва с проверка дали той е в съзнание, след това викаме Бърза помощ, а през това време проверяваме дишането му.

Ако е спряло дишането правим 30 притискания на гръдния кош и два пъти дишане "уста в уста" и ако отново няма дишане повтаряме, докато човекът се съвземе. Това е първият съвет, на който днес доброволци от БЧК учиха минувачите и отишлите да се разхождат в Южния парк по случай Световния ден на първата помощ, предаде БГНЕС.

В няколко палатки на манекени и живи хора доброволците демонстрираха уменията си. Този празник днес е проява на това, което трябва да се случва всеки ден, заяви пред БГНЕС председателят на Столичната организация и зам.-председател на БЧК проф. Здравко Маринов. Всички трябва да помогнат за едно национално съгласие тези умения да се усвоят в национален мащаб, защото ние, българите не сме научени да реагираме на сложни ситуации като бедствия, наводнения, аварии и катастрофи, добави той.

Нашите доброволци и щатни служители са обучени, но като цяло сме далеч от световните и европейски изисквания, продължи професорът. "В Япония знаете, всеки един член на семейството, дори и детето при земетресения се сеща и отива веднага под масата. Ние трябва да имаме такова обучение в училищата, в университетите и това да се случва на всички възрастови нива", каза той.

Задачата трябва да е на всички институции, включително и на "Гражданска защита" – говорим за мащабна програма. От БЧК отдавна настояваме за това, припомни проф. Маринов. Има разбиране по въпроса, потенциал, но инертността ни пречи, смята той. Последното земетресение до Перник не стресна ли управляващите да инициират такава програма, питаме. А защо само управляващите - трябва да се стреснат учители, кметове, обществени организации, всички трябва да се хванем за ръце не само като символ на това обединение, обясни той.

Защото управляващите днес са едни, утре - други, ние говорим за цялостна концепция, която да бъде осмислена от сега управляващите и от следващите, които ще дойдат след тях, каза професорът. БЧК го е имало, е и ще бъде, но бедствията също ги е имало, е и ще бъдат. Тук нещата опират до разбиране и осмисляне на проблема, смята проф. Маринов.

И разказа интересен случай. Миналата година на новогодишно празненство с млади хора, ядене, веселба се случва нещастен случай - момче пада отвисоко, удря се, глътва си езика, посинява и приятелите му викат Бърза помощ. Докато дойде тя, наоколо до момчето седят 10-15 души и кършат ръце, без да знаят какво да правят. Хрумва им да го заливат с вода и ред други действия без ефект. За щастие, там е едно от нашите момчета, на БЧК - то скача, вади му езика и обръща пострадалия на една страна, за да улесни дишането му, обяснява професорът. Така спасява живота му.

Когато идва екипът на Бърза помощ констатира, че това момче е свършило работата им. Представете си, ако имаме обучени повече такива хора като него колко е решаващо това умение при подобни ситуации за един човешки живот, подчерта проф. Маринов. Ами катастрофите, които се случват всеки ден, докато дойде специализирана помощ какво правим ние, другите?

Професорът припомня една хубава инициатива - как сега се откриват училища за парамедици в Лозен, които ще бъдат като първа долекарска помощ и ще заместят голяма част от лекарите. Тръгват нещата, ама много, много бавно се случват у нас, констатира той.