Океаните на един от спътниците на Юпитер може да са обитаеми

Темата за съществуването на извънземен живот продължава да бъде все така интересна и да владее умовете на учени и любители на астрономията или теориите за извънземни цивилизации. Учените не спират да търсят доказателства, че живот има и извън нашата планета.

Търсенето на извънземен живот все повече се насочва към световете с океани в Слънчевата система и има нови доказателства, че луната на Юпитер – Европа трябва да бъде първото място. Според нови модели, подземните океани на Европа биха могли да поддържат живот.

Според нови научни модели подземните океани на Европа биха могли да поддържат живот. Eкип на NASА е изчислил, че процеси като радиоактивен разпад и приливните сили биха могли да генерират достатъчно топлина, за да може да се получи течна вода под повърхността на ледената луна, на която температурите никога не надвишават -140 градуса по Целзий.

Очаква се NASA да предприеме научна мисия към Европа през 2024 г., като учените искат с нейна помощ да проверят луната за признаци на живот.

Основната цел на проучванията на планетарните учени на НАСА е открият откъде идва тази вода. Следващата стъпка ще бъде проучване дали са налични някои от другите условия за възникване на живот.  Изследването предполага, че тя е свързана с минерали, които са били разградени от топлината на радиоактивния разпад, приливни взаимодействия с Юпитер или комбинация от двете.

„Успяхме да моделираме състава и физичните свойства на ядрото, силикатния слой и океана. Установихме, че различните минерали губят вода и летливи вещества на различни дълбочини и температури. Ние добавихме тези летливи вещества, за които се смята, че са изгубени в ядрото, и установихме, че те съответстват на прогнозираната маса на океана в момента, което означава, че те вероятно присъстват в океана”, бяснява Мелуани Дасвани, учен от НАСА..

Изпускането на стълбове пара на повърхността на Европа показва, че луната е геологично активна, като танцът ѝ с Юпитер и луните Йо и Ганимед причинява вътрешни напрежения, които биха могли да поддържат океана в течно състояние.