Забравянето изисква повече усилия, отколкото помненето

Не искаме да помним лошите неща, опитваме се да ги игнорираме — но може би трябва да правим обратното, казват изследователи.

Неотдавнашно проучване, публикувано в списание Journal of Neuroscience, предполага, че актът на умишлено забравяне е свързан с повишена церебрална ангажираност с въпросната нежелана информация. С други думи, за да забравите нещо, всъщност трябва да се съсредоточите върху него.

"Умереното ниво на мозъчната дейност е от решаващо значение за този механизъм за забравяне", обяснява психологът Трейси Уан от Тексаския университет в Остин.

„Твърде силна и ще засили спомена — твърде слаба и няма да го промените", допълва още той.

Опитът да забравите активно нежеланите спомени, не само не ги предотвратява, а само претоварва мозъка ви.

Той също така кара хората да преминават през болезнените преживявания и емоции, които предпочитат да не си спомнят, което е част от причината тази област да представлява активен интерес за невроучените.

"Десетилетия научни изследвания показват, че имаме способността да забравим нещо по своя воля, но как го правят мозъците ни, това все още е неизвестно", разказва един от изследователите, Джарод Луис-Пийкок.

Повечето предишни проучвания за умишленото забравяне се фокусираха върху мозъчната активност на префронталната кора и центъра на паметта на мозъка — хипокампуса.

В новото проучване изследователите наблюдават различна част на мозъка, наречена вентрална темпорална кора - зона, която заедно с хипокампуса участва в образуването на дългосрочната памет и същевременно обработва визуалната и слухова информация.

Вентралната темпорална кора или кортекс се намира в темпоралния лоб. Вентрален е анатомичен термин, който означава предна част, за разлика от дорзалната (задна) част.

В експеримент с 24 здрави доброволци са им показвани снимки на сцени и лица на хора и са помолени да запомнят или забравят всяко изображение.

По време на експеримента на всеки от участниците е наблюдавана мозъчната му активност чрез функционална магнитнорезонансна томография (fMRI).

Когато изследователите изследват активността във вентралната темпорална кора, те откриват, че актът на забравяне ефективно използва повече мозъчна дейност, отколкото запомнянето.

Сканирането показа, че когато хората се опитват да забравят изображението, активността на вентралната темпорална кора става по-изразена в сравнение със запаметяването, но не достига връх.

"Снимките, последвани от инструкция за забравяне, предизвикаха по-високи нива на обработка във вентралната темпорална кора в сравнение с тези, последвани от инструкция за запомняне", пишат авторите в своята статия.

"Този тласък в обработката доведе до по-голяма степен на забравяне, особено за елементи, които показваха умерена (а не слаба или силна) активация."

Разбира се, забравянето на конкретни изображения, както се изискват в лабораторния експеримент, е много различно от освобождаването от болезнени или травматични спомени от събития, преживяни в реалния свят.

Но механизмите на работа биха могли да бъдат едни и същи, отбелязват изследователите, а разбирането как да ги активирате може да бъде от огромна полза за всички хора по света, за които е нужно да забравят някои неща, но не знаят как.

Особено, тъй като това откритие поставя под въпрос естествената ни интуиция за потискане на спомените. Вместо това по-скоро трябва да ин обърнем внимание, отколкото по-малко внимание към нежеланата информация, за да го забравим.

"Важно е да се отбележи, че намерението да забравим увеличава активирането на паметта", коментира Уан.

"Когато тази активация достигне оптималното "умерено ниво", именно тогава тя води до забравянето на това преживяване".

Изучаването на процесите на забравянето е необходимо не само за разбирането на фундаменталните принципи на работата на мозъка, но и за разработването на фармацевтични препарати, които биха могли да се борят с травматичните спомени.