1/5 от българите страдат от депресия

Една пета от българите страдат от психично разстройство или са изпадали в състояние на депресия. Често причините са в материалната криза, но и проблеми с ценностната система.

Това пресметна проф. Вихра Миланова - началник на Клиниката по психиатрия на Александровска болница.

Загуба на работа или жилище, заем от банка и неплатени сметки - това са една част от причините за тревожните разстройства и депресиите на българите. Другите са загуба на увереност и липса на интерес към каквото и да било, предизвикани от криза на ценностите.

Подобни причини са довели в клиниката по психиатрия над 5000 пациенти за последните три години. Честотата на шизофрениите и биполярното афективно разстройство е едва 1% от болните, докато делът на депресивните и тревожните разстройства е по 10-15%.

В деня на психичното здраве Клиниката по психиатрия на Александровската болница отбелязва 130 години от създаването си. По повод празника в клиниката е обявен Ден на отворените врати, затова и много пациенти и техните близки дойдоха, за да благодарят на лекарите за оказаната им помощ.

Световната Здравна Организация /СЗО/ предупреждава, че над 350 млн. души по света страдат от депресия.

"Това е глобален феномен, който се появява и при двата пола, а също така и сред богати и бедни", казва началникът на отделението за психически заболявания и злоупотреба с наркотици към СЗО Шехар Сахена. С 50 на сто по често депресията се появява при жените в сравнение с мъжете, при което постродилния синдром във формата на тази болест засяга всяка пета майка. Болестта се определя като "натрапчиво чувство за тъга, продължаващо от две и повече седмици.

Това чувство пречи на работата, на училището, а също така и на взаимоотношенията в семейството". В най-тежката си форма тази болест може да доведе до самоубийство, подчертават от СЗО.

Всяка година по света се самоубиват един милион души, половината от които страдат от депресия. Сахена обяснява, че срама от болестта кара хората да не се обръщат към специалисти и по малко от половината от тях търсят експертна помощ.

В някой страни този процент се свежда под 10 на сто. Той предупреждава лекарите да обърнат внимание, когато се сблъскат с първите признаци на депресия при хора, в които тази болест най-малко се очаква, на пример при деца по-малки от 12 г. или млади хора. Според Сахена лекарствата не са единственото решение на депресията и че един откровен разговор може да се окаже по-успешен начин на лечение. "Не трябва да се приема, че депресията означава взимане на хапче" подчертава Сахена.