Шефът на НЗОК не се тревожел за рамковия договор

Наистина не зная дали ще бъде подписан Националният рамков договор /НРД/, преговорите вървят с обичайните темпове и закачки, заяви в Кърджали директорът на НЗОК д-р Пламен Цеков.

Той бе на първото си опознавателно посещение в регионалната структура и коментира нападките, отправени вчера от съсловните и пациентските организации.

Д-р Цеков уточни, че дори и да не бъде подписан НРД, "това не означава, че животът спира и че здравната система ще спре да бъде финансирана, има буферни механизми, заложени в законите". Но за мен е странно, при положение, че бюджетът е по-добър от предишния, БЛС да не е съгласен с него. Вчера председателят на Лекарския съюз д-р Цветан Райчинов подчерта, че опасността договорът да не бъде подписан е на 90%.

Освен това от БЛС, също вчера, изразиха сериозни опасения, че 2 милиарда лева от здравните вноски за последните години ще бъдат пренасочени за данъци, което д-р Цеков коментира така: "Най-вероятно БЛС има предвид онези 1, 4 милиарда лева, които бяха вкарани във фиска на държавата и все още са там, а този резерв от 7 милиарда лева в БНБ включва и част от здравните осигуровки, те не са национализирани. При необходимост, когато здравната система се нуждае, те ще бъдат върнати, такова е становището на Министерството на финансите. Другите 340 милиона лева, които преди 2 години бяха в здравното министерство, но те са заминали по направление и са дадени за лечение на български граждани. Мисля, че БЛС визира точно тези пари".

Д-р Цеков обясни и парадокса около планирането на бюджета на НЗОК. "Във всяка област здравно неосигуренитете са между 15 и 18%, но планирането на бюджета на НЗОК се прави върху 6,5 милиона здравно осигурени, или до 7,4 милиона души. Имаме 700 000 души, които са трайно извън България и около 200 000, които влизат и излизат от системата в различно време. Когато се правят разчетите за бюджета спрямо 6,5 милиона осигурени, средствата възлизат на около 2 млрд.710 милиона лева и този бюджет се изпълнява. Към момента неосигурените не представляват проблем пред НЗОК", посочи той.

Според информацията, събирана в НЗОК, средствата, които НЗОК заплаща на болниците, не винаги отиват по предназначение и се използват за други дейности като капитални ремонти, което е недопустимо, каза още директорът. Според него собствениците на тези болници трябва да се погрижат за обезпечаване на дълготрайните материални активи. Освен това били регистрирани и разходи, които не кореспондират със средната пазарна цена на даден вид услуга, без държавно регулираните електроенергия и вода. Засечени са значителни отклонения в разходната част за хранителни продукти, в цената на медикаментите, както и на апаратурата, която се закупува. "Сумираните ефекти от всички тези управленски политики показват, че част от задълженията на болниците са резултат от неумелото управление на средствата. НЗОК заплаща само за лечението на пациентите и ние от следващата година ще се опитаме да проследим хода на парите вътре в лечебното заведение, за да можем да кажем на осигурените как се харчат средствата им", поясни д-р Цеков.

Той подчерта, че за промяна на цените на клиничните пътеки догодина може да се говори само в рамките на досегашния бюджет. Възможно е в отделните специалности да се направи вътрешна преоценка на пътеките, като на едни бъде увеличена, а на други – намалена, но в рамките на сега съществуващия бюджет, допусна той. Въпреки, че повече от половината лекарски практики в Кърджалийска област са незаети, пациентите са избрали джипита и разчитат на обслужване. От общо 126 практики заети са едва 58.