Борис Дали сбъдна своя детска мечта

Борис Дали е един от най-обичаните изпълнители на родната поп фолк сцена. Усмивката му е една от най-разпознаваемите му черти, а извън сцената той е човек, който се занимава с много и разнообразни неща. За новото си амплоа на актьор, за хосписа, който направи в родния си град Бобов дол, и за личния си живот той разказва в откровено интервю за “Телеграф”.

– Борис, правим това интервю в много трудни времена, не само за България, а и за целия свят. На Вас до каква степен се отрази COVID-19 и сблъскахте ли се вече с вируса?

– Аз не съм преболедувал COVID-19 към момента, както и моето семейство. Що се отнася до това как се отрази – няма какво да се лъжем, отрази се на всички по много параграфи. При мен хубавото е, че не живея в големия град, където да съм затворен в блок. Имах много ангажименти по двора, свърших си много неща вкъщи, особено през първия локдаун. Чисто професионално е гаден период – нямаме участия, никакви изяви.

– Липсва ли Ви публиката?

– Липсва ми, разбира се, това е съвсем нормално. Ти си свикнал да живееш по този начин, да пътуваш, да се срещаш с публика и изведнъж всичко спира, няма как да не ти е странно. Гадно е, като си свикнал по един начин и като това ти е работата.

– Когато се разреши да работите, ще се наложи да променяте отново режима.

– Бързо ще свикнем (смее се). Това сме артистите. Бързо ще се пренастроим отново на работна вълна. При нас, артистите, е трудно да се пренастроим към друга професия – монтьор или продавач, няма как да стане. Ти си се отдал на музиката и това е, трябва да почакаш, докато пак тръгнат нещата.

– Вие бяхте първите, които прекратихте работа, и май последните, които ще започнат.

– Махнете ме мен, аз винаги така казвам. Но трябва да се помисли за всички други, които работят в този бранш – това са бармани, сервитьори, хостеси, дори и собственици, на които кредитите текат. Колко време са затворени? Когато не получаваш никакви доходи, а от банките те търсят и сметките текат, няма как да ти е лесно. Трябва да се помисли внимателно над тези неща и да не се вземат решения с лекота. Няма как всички да работят в администрация, има хора, на които това е професията.

– За Вас е ясно от доста време, че се занимавате с много и различни неща, какво правите през тези месеци, през които нямате участия?

– То буквално ние имахме участие един месец през лятото на 2020-а. Първия път, когато ни затвориха, март месец, се заех с градинарство. Имам огромен двор – 20 декара, всякакви дръвчета, над 500 растения. Започнах да се грижа за тях, имам трактори. Много ми е приятно.

Другото, което е, хосписът за стари и болни хора, за който вече стана ясно, и там отделих доста от времето си.

– По време на пандемия приемате ли хора?

– Приемаме, разбира се, няма как да оставим хората. Допускат се само след всякакви изследвания, PCR тестове, антигенни тестове. Не допускаме свиждания по време на Ковид-19. Взели сме абсолютно всички мерки. Досега ги опазихме да нямаме никой заразен, защото имаме хора на по 90-98 години. Сега искам да го разширя, правя още едно крило, надявам се, че ще е готово до 4-5 месеца, много ме забави пандемията. Искам да го направя приятно, уютно за хората.

– В хосписа нямате отделение за болни от COVID-19?

– Не, не. Няма как да има такова отделение – там си трябва отделни места, различни доктори.

– Вие колко често сте там?

– Доста често съм, дори в момента съм тук. Аз съм такъв човек, който мрази да бездейства. Ако нямам участие (в последната година нямам, смее се), ставам много рано – в 8 и започвам да върша работа. Много административна работа има. Лошото в нашата държава е, че администрацията ни смазва отвсякъде, и ще е хубаво, ако се облекчи, за да може който е решил да прави бизнес, независимо в коя сфера, да е по-лесно. Защото сега е моментът да работим като пчелички и да вдигнем държавата нагоре, тъй като икономическите загуби от този вирус са много големи.

– Преди години бяхте общински съветник, имате ли амбиции отново да влезете в политиката?

– Не, засега не. Нямам физическата възможност да се занимавам с това нещо. Искам да помагам на хората, но към този момент не гледам към политиката. Искам да си имам моето време, да мога да се разхождам и разтоварвам сред природата.

– Тази любов към тишина и природа ли е причината да не сте се преместили в София или Пловдив, като много Ваши колеги, а продължавате да живеете в Бобов дол?

– Това е една от причините. Аз съм си израсъл тук, в малък град. Семейството ми е тук, майка ми, баща ми, баба. След участие само тук мога да се разтоваря. Близо е до столицата. Не може всички да сме в София, тя стана пренаселена (смее се). Даже ще е хубаво много от производствените фабрики да се изместят в по-малки градове, за да не обезлюдяват и те.

– Към политиката вече нямате амбиции, но по всичко личи, че имате стремеж към киното. Участвате в нов български филм, разкажете ни малко повече.

– Играя ветеринарен доктор, лекувам кокошки (смее се). Това е една много приятна българска комедия, която носи името „Чик-чирик“. Благодаря за поканата, за мен е удоволствие. Има обаче да се доснимат още кадри. Сюжетът се върти около една фабрика в Северозапада, управлявана от хора със соц. разбиране. Това поражда много шеги и закачки между персонала. Идва и нов шеф от София, който да оправи нещата. Няма да разказвам повече, за да е интересно, когато излезе.

– Харесва ли Ви да бъдете на актьор?

– Ооо, много. Аз принципно в почти всичките си клипове играя. Много малко от тях са без история. Но във филм с реплики ми е за първи път. Много ми хареса. Всъщност моята мечта от дете беше да съм актьор.

– Вие имате двама синове, те как са?

– Непрекъснато са около мен през пандемията. Големият вече е на 14, малкият на 7.

– Проявяват ли музикални заложби?

– Големият свиреше на пиано, даже правеха самодейни концертчета, но след това нещо се разколеба. Малкият гледам, че е музикален, но не може да се насочи. Вкъщи има китари, акордеони, кларинети. Първо на едното свири, после на другото. Чакам го да порасне и да видим ще се насочи ли към музиката. Аз обаче няма да насилвам никой от двамата, те сами трябва да си изберат пътя и да са щастливи с това, което правят. Аз ще ги подкрепям в техните избори.

– Кой е урокът, който искате да им дадете като баща?

– Може да звучи банално, но искам да бъдат добри хора. Да ценят доброто. Да са работливи, да не мамят, защото това най-мразя – лъжата. На това искам да ги науча.

– В рода Ви има само момчета, а от няколко месеца вече имате и момиче – Вашата племенница?

– Голяма сладуранка. Идват не много често, тъй като те си живеят в София, но като дойде, не можем да ѝ се нарадваме.

– Давате ли съвети на брат си за бащинството?

– Не. Не му се бъркам, всеки по различен начин си вижда живота, така че както са си решили, така да си я възпитават, аз съм сигурен, че ще ѝ дадат най-доброто.

– От година се говори, че сте разделен с майката на децата си. После, че отново сте се събрали, кое е вярното?

– Кой каквото иска това да си говори. Аз съм окей. Не коментирам личния си живот.