Празнуват Константин и Елена

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. император Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата "Св. Апостоли" в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че "Еленка и Костадин носят градушката в чувал".

Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция. Празникът започва няколко дни преди деня на Светите равноапостоли Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата. На мегданите предварително се е подготвяла голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че иконата, която държат, ги запазва от огъня. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.