Какво се случва с телата на будистките монаси след смъртта им?

Актуални изследвания показват, че телата на тибетските будистки монаси се разлагат много бавно след смъртта, съобщават световните издания, цитирани от Блиц.

По-рано учените предполагаха, че бавният процес на разлагане на тялото зависи от ефекта на медитацията, в която се намират будистките монаси. Доказателства за тази хипотеза се появиха на 28 август 2014 г. след смъртта на тибетския будистки монах Геше Лхундуб Сопа на 91-годишна възраст.

Геше Лхундуб Сопа, който е бил наставник на Далай Лама в Тибет, променя местожителството си и се премества в Уисконсин през 1967 г. Там той е съосновател на Будисткия център и преподава в Университета на Уисконсин. Той се сприятелява с известния американски невролог Ричард Джей Дейвидсън.

Дейвидсън си спомня как три дни след смъртта на Геше Лхундуб Соп тялото му стояло облегнато на стената, то нямало типичния за мъртво тяло мирис, а кожата му изглеждала като "прясно изпечен хляб". Изглеждал така, сякаш медитирал.

Пет дни по-късно неврологът отново преглежда тялото на мъртвия си приятел. По него нямало абсолютно никакви промени, което силно изненадало учения. Тялото на Сопа започва да се разлага едва седем дни по-късно, след което е кремирано.

Тибетските будисти вярват, че мъртвите монаси се намират в дълбоко, последно медитативно състояние, наречено тхукдам, по време на което съзнанието постепенно се трансформира в ясно съзнание, а след това тялото започва да се разлага.

Дейвидсън и колегите му са се опитали да изследват феномена тхукдам, но не откриват никаква мозъчна активност при мъртвите монаси.

В Индия проучване на медитативното състояние след смъртта, ръководено от Център към Университета на Уисконсин-Медисън, установило, че живите субекти показват ясно изразена мозъчна активност, а в нито един от случаите на тхукдам не са открити никакви сигнали.

Учените така и не са успели да потвърдят дали будистките монаси медитират след смъртта или не. Освен това не е ясно защо телата им не се разлагат дълго време.

Дейвидсън казва, че е крайно време западната медицина да промени традиционното си определение за смъртта. Тибетските будисти вярват, че биологичната смърт е по-скоро процес или пътуване през различни състояния.

Според Далай Лама, ако науката признае нещо за несъществуващо, тогава ние трябва да го признаем за несъществуващо, но ако науката не открива нещо, това е съвсем друг въпрос. Такъв е например случаят с човешкото съзнание, което науката не може да види и изучи.

Оказва се, че тхукдам е по-сложен процес, който може да показва, че съзнанието съществува отделно от мозъка.