Мазохизмът - унижението и болката (практикувани с взаимно съгласие) са еротични за много хора

Когато правим нещо, което очевидно ни причинява физическа или емоционална болка, близките ни може да подхвърлят "Tи да не си мазохист?". За повечето хора това е по-скоро шега. Истината обаче е, че някои хора наистина извличат удоволствие от страданието, било то емоционално или физическо. Каква е разликата между двете и защо се случва?

Думата "мазохист" произлиза (донякъде несправедливо за него и семейството му) от австрийския аристократ и писател от 19 век Леополд фон Захер-Мазох, пише theschooloflife.com, цитиран от sexwell.bg. Като млад мъж, Леополд сключва брак със своя колежка от благородството, Аурора фон Рюмелин, но бързо открива, че сексуалните му вкусове не могат да бъдат задоволени в тази връзка. Един ден с него се свързва негова (по)читателка - баронеса Фани Пистор. Между двамата започва връзка, в която той успява да открие изцяло нова страна на сексуалността си. Това, което иска от нея, е Фани да се облича във властно изглеждащо кожено палто, да го бичува, да доминира над него и да се отнася с него с надменна жестокост. Той желае Фани да го нарича „Грегор“ (по онова време популярно име на слуга) и когато пътуват, въпреки че той е бил много по-богат от нея, е настоявал да бъде принуден да седи в трета класа, докато тя заема мястото си в първа.

Склонностите на Леополд, които той описва в своята новела "Венера в кожи", привличат интересите на австрийския психиатър Ричард фон Крафт-Ебинг, който (въпреки протестите от страна на семейството на Леополд) го включва в своя забележителен сборник от "Психопатология на секса", публикувана през 1890 г. Там светът се среща с термина „мазохист“: човек, сексуално възбуден от това, че изпитва болка и унижение.

Факт е, че унижението и болката (практикувани с взаимно съгласие) са еротични за много хора по света. Въпросът е защо. Психотерапията има отговор.

За мазохиста жестокото отношение в сексуалната игра се преживява преди всичко като облекчение от неавтентичността и отчуждаващата сантименталност, които се усещат във фалшивото уважение. На дълбоко ниво мазохистите са склонни да имат ниско мнение за себе си, да таят силни подозрения към собствените си характери и природа, вярвайки, че са поне отчасти нечестиви и недостойни за безконфликтна нежност и добри обноски. Ако другите настояват да са мили с тях, те не могат да се почувстват видени и разбрани. За тях е наистина вълнуващо, когато специалният партньор забележи дълбоката им тайна: че те са човешки парцал, който заслужава да бъде набит и поставен на мястото му (поне за известно време и по определен начин).

Въпреки че феноменът на мазохизма започва със секса и остава най-тясно свързан със секса, той съществува и в емоционалната сфера. Наистина е възможно да има много повече емоционални мазохисти, отколкото сексуални, както и със сигурност много повече хора, които не са наясно със собствените си склонности в тази област. Както при сексуалния мазохизъм, емоционалният мазохизъм се корени в самоподозрението. Емоционалните мазохисти не се чувстват като хора, достойни за нежно отношение и доброта. Ако някой влезе в света им и им каже обратното, ако започнат да ги тачат, възхваляват и галят, емоционалните мазохисти могат да реагират остро и с отвращение към ухажорите, които изглежда не разбират истината за тях. Емоционалният мазохист ще насочи енергията си към взаимоотношения с хора, чието поведение съответства много по-добре на собствената им самооценка.

Невинна грешка е да попаднете във връзка с човек, който не се държи добре с вас - на всеки се случва. Това, което отличава мазохиста, е пълната му неспособност да напусне токсичните отношения. Той/тя не може да си представи живота без човекът, който прави дните му / ѝ непоносими.

В крайна сметка, разликата между сексуалните и емоционалните мазохисти е, че първите са склонни да осъзнават отрано и много добре, че са такива. Сексуалният мазохизъм рядко пречи на качеството на живот, когато е осъзнато състояние. Емоционалният мазохизъм, когато е неосъзнат, може да предизвиква много страдание. За да спрете да бъдете емоционален мазохист е важно да осъзнаете, че е възможно да сте такъв тип човек; да прозрете начините, по които се себесаботирате и поемате несъзнателен ангажимент към чувството на неудовлетвореност.

Произходът на всичко това се крие, както винаги, в ранните години, където мазохистът вероятно е разчитал на привързаността на родителска фигура, която е проявявала, наред с любовта, висока степен на жестокост, пренебрежение или насилие. Всичко това е довело детето до убеждението, че съдбата му е свързана със страдание, а не с удовлетворение.

Най-важната разлика между сексуалния и емоционалния мазохизъм е, че първото, при подходящи обстоятелства, води до забавни преживявания, докато второто никога не е нищо друго освен горчив ад и мъчно ежедневие.

Всеки, който подозира, че може да има мазохистични наклонности, дължи на себе си да прозре начините, по които може би дълго е правил горчиви избори в живота си - и то не в опит да задоволи свой любим, осъзнат кинк или поради някаква житейска необходимост, а просто защото неговото минало несправедливо го е пронизало с чувството, че заслужава ужасен живот.