Според анализи на криминален психолог битата Диана Димитрова си прави реклама

Вече втора седмица историята на актрисата Диана Димитрова, която обвини свой колега в насилие, е сред най-четените новини в медиите. Скандалът стартира с пост във Фейсбук, в който Димитрова съобщи, че преди пет години е била заплашвана, блъскана и удряна от друг актьор по време на снимки и публикува няколко кадъра, които тогава е направила с телефона си. Последваха още постове и интервю в предаването „120 минути”, в което мнозина очакваха тя да даде подробности за ситуацията и да посочи виновника.

„Той ме изрита с цялата мъжка сила, която имаше, в лицето с мъжка обувка. Това беше стабилен шут в лицето. Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми и “поздравявайки” моите родители, специално майка ми. След 15-20 секунди дойдоха трима души и ме намериха в това състояние. Беше обявена обедна почивка.”

Това е описание от първо лице на историята, която Диана Димитрова разказа първо в социалните мрежи. Пред Светослав Иванов от bTV, актрисата говори дълго и не каза почти нищо конкретно. Не посочи името на мъжа, когото нарича “лицето”. Не даде категоричен отговор на въпроса, който няколко пъти водещият ѝ зададе - защо 5 години е мълчала.

Едно от обясненията бе, че днес тя е лице на кампания срещу насилието и иска справедливост. Интервюто стана повод за стотици коментари в социалните мрежи, като настроенията в тях варират в двете крайности. Освен такива, които я поздравяват за смелостта, има и други, които смятат , че актрисата си отмъщава и си прави реклама.

На последното тя отвърна с нов пост в профила си, в който написа: "Господ да ви е на помощ. Ще се помоля за вас. От всички коментари, разбирам днес, чак днес, че съм създавала изкуство в държава с толкова болни хора, като вас".

Криминалният психолог Тодор Тодоров говори пред TrafficNews за случилото се и с екипа му анализират цялата ситуация, като май везните не клонят в полза на актрисата.

- Какви са впечатленията ви от българския MeeToo скандал до този момент?

- След като се обърнахте за анализ към нас, със колегите се заехме да изгледаме голям брой стари и нови интервюта на г-жа Диана Димитрова, за да може да се извади адекватното и релевантно за нея поведение по време на интервю. Разбира се, особено внимание обърнахме на интервюто на актрисата в предаването „120 минути” на bTV, в което тя коментира случилото се с нея преди 5 години.

Според експертите в нашия екип, това интервю е до известна степен манипулативен, до известна степен агресивен опит за реклама. Не може в интервю, в което тя говори за преживяно насилие, да донесе детски книжки, които е написала, което само по себе си е неприкрита и непохватна реклама. Контекстът не предполага говорене за детски книжки. Освен да рекламира своите произведения и себе си затова колко е силна и борбена и пр. , контекстът не предполага и реклама на предстояща изложба. В общи линии това не е интервю за насилие и превенция на насилието, нито за подкрепа по толкова наболяла тема за обществото, а по-скоро АЗ–излияния с цел реклама.

- Какви други изводи направи екипът ви, проследявайки изявленията на актрисата?

- Вербалните и невербални индикатори на Диана Димитрова я разкриват като личност, която има склонност да преекспонира, да ескалира емоционално ситуации, които всъщност не са носители на такъв емоционален заряд, какъвто тя им придава. Да, вероятно е имало конфликтна ситуация, но не и това, което тя описва, че се е случило. Мога да обърна внимание на следния пример: Ако вас някой мъж ви ритне в лицето, ще кажете ли, че сте били изритана с мъжка обувка? Това е все едно един майстор фаянсаджия да каже: аз ще ти наредя плочките като фаянсаджия. Така че, смятаме че г-жа Димитрова прикрива и спестява значима информация по тази тема.

Поведението ѝ в предишни интервюта е много по-различно от последното в „120 минути”. Вербалните ѝ сигнали не кореспондират с невербалните, което е показател, че даден човек не говори истината.

Например при въпроса „Защо сега”, тя започва усилено да си играе с косата си. Това не е характерно за нея, съдейки от поведението ѝ в предишни интервюта. И това са интензивни действия за снемане на собственото напрежение. Което е съпроводено и с вербално отклоняване на отговора. Защото тя не отговаря на въпроса, а казва: Защо питате мен „защо сега”. Питайте тези хора в Перник „Защо мълчахте , бе”. Когато един човек не отговаря директно на въпросите, а използва препратки, отговаря на въпроси, които на практика не си му задал, това много често е индикатор, че той прикрива значима информация.

- Както почти всяка тема напоследък, и тази поляризира мненията в обществото. Не е ли малко прибързано, предвид че никой все още не е чул другата страна?

- Българското общество по принцип е слабо критично към всичко, което му се поднася като новина. Поради тази причина, смятам, че начинът, по който бе поднесено и представено това интервю, неговата цел бе по-скоро да накара обществото да се наклони в определена посока. Проблем на обществото е, че всеки път, когато някой се покаже по някоя от големите телевизии , това се приема за нещо вярно и истинско, без да се подлага на съмнение и анализ.

- Въпреки намеците и препратките, които Диана Димитрова прави в това интервю, тя не е посочва името на човека, който е упражнил насилие. Каква може да е причината за това?

- Когато някой обвинява друг, че е извършил нещо и има доказателства, защото в случая се говори за наличие на множество свидетели, той няма проблем да го назове пряко. Обикновено не го назовава пряко, защото се притеснява, че може да понесе отговорност за думите си. Всичко останало е създаване на внушения и манипулативно формиране на мнение в публиката.

Когато правихме анализ на ситуацията се опасявахме, че когато този случай бъде разплетен и стане ясно всъщност какво се е случило, много хора, които действително са жертва на сериозно психическо или физическо насилие, могат да не съберат кураж и да говорят. Защото този проблем е сериозен и съществува не само в България, но и в целия свят. Според СЗО, от началото на пандемията това е тенденция, която ескалира. Не е хуманно, не е правилно да я използваме за постигане на лични цели.

- Има непотвърдена засега информация, че системен психологически терор от страна на дамата, е провокирал физическата агресия. Това може ли да оправдае насилието?

- Нито една форма на насилие не е оправдана. Но понякога, когато нещо се случва прекалено дълго време, при натрупване, човек може да реагира с насилие. Защото има и насилие на психическа основа, което е по-трудно за доказване, но не и по-леко като последствия от физическата агресия. И то може да доведе човек до състояние , в което той може да загуби контрол и да избухне. Тук обаче въпросът е дали това, което е описано като насилие, се е случило точно по този начин.

- Казахте „когато истината излезе наяве". Какво имате предвид?

- Имам предвид , че от това което с колегите анализирахме, е че всъщност тази ситуация е изключително силно преекспонирана и до голяма степен, представеното по този начин пред медиите е опит за манипулация на самото общество.

- Можем ли да определим кое с по-голяма тежест – психическото или физическото насилие?

- И двете са много тежки. И да не забравяме народната мъдрост – дълбока рана заздравява , но лоша дума не се забравя. С което изобщо не искам да омаловажа физическото насилие. През годините сме виждали многократни прояви на насилие и има много повече от това, което става обществено достояние. Но така или иначе психическото насилие въобще не е за подценяване и то може да бъде много тежко за индивида, особено ако е с натрупване във времето. Така че няма значение каква е формата на насилието. Няма значение дали потърпевшия е мъж или жена, то не трябва да се случва.

- Как си обяснявате закъснелите признания на актрисата?

-Това е част от нашия анализ. За да се случи нещо сега , след няколко години, трябва да има пусков механизъм. Това може да е случайна среща с агресора, може да е постигане на някаква друга цел. Тя може да е някаква прагматична цел. Тук по-важното е да се ориентираме в структурата и характеровите особености на човека , който заявява, че е станал жертва на такава агресия. Защото от това нещо може да се разбере повече за самата ситуация, за това как се е стигнало до нея, как се е развила. В интервюто водещият зададе въпрос за генезиса на агресията, но не получи отговор. Човек, обикновено избягва отговорите на въпросите, когато се опитва да прикрие значима информация.

- Коментарите в мрежата са от „осанна „до „разпни я”. Някой определят признанията като безвкусна реклама, а други пък ги обвиняват, че са жестоки, безмилостни и им липсва емпатия. Къде е истината?

- Не съм се запознал с коментарите на хората. Мога да кажа, че според нашия анализ, заключението ни е, че до голяма степен изнесеното не отговаря на обективната истина и е преекспонирано. Априори се приема, че жената е по-слаба и е жертва на насилие, но това не винаги е вярно. Преди да правим каквото и да е заключение , без да имаме резултати от някаква експертиза , въз основа само на личното ни усещане, това може да бъде само субективно мнение. Не е нещо на което някой може да стъпи и да се уповава. Жените, които под някаква форма са били жертва на насилие, ще съчувстват. Другото странно в този случай е , че се използват медиите като трибуна, а потърпевшата не е отишла в полиция или прокуратурата. Така организиран, скандалът не цели т.нар насилник да получи справедливост, за да постигне свои цели.

- И въпреки всичко, домашното насилие продължава да е основна тема в обществото, която избухва спорадично след всяка убита жена. Къде е проблемът - в законодателството, в девалвацията на ценностите, или другаде?

- Много са факторите. Не е само един. Много искам да видя някаква статистика за регистрираните случаи на домашно насилие през годините. Да се види има ли някаква тенденция, някаква обусловеност по регион, социален или друг статус. Ако ще правим някаква превенция, ние трябва да сме наясно откъде идва проблема. Но ако не сме го изследвали, ние няма как да стигнем до неговия генезис . Това с девалвацията на ценностите е огромен проблем във всяко едно отношение. Това е най- сериозният срив през последните 30 години в нашето общество.

Ние 30 години чакаме единен регистър на психиатрите , за да може да се проверява дали едно лице някъде е регистриран с някаква психична диагноза и това не се случва. Така например можеш да имаш регистрация в Пазарджик, но от Пловдив да си извадиш документ, че не се водиш на отчет и да си вземеш разрешително за оръжие. Смятам, че така както трябва да има регистър за педофилите, така трябва да име и регистър за домашните насилници. Разбира се, при доказани действия. Насилниците много често са добри манипулатори. Далеч не всички са някакви първични типове. И жертвите им попадат под тяхно въздействие, а по-късно разбират истината по болезнен начин .

*Тодор Тодоров е криминален психофизиолог. Между 1999 г. и 2012 работи в сектор „Криминална психология” на Института по психология–МВР, като от 2009 до 2012 е началник на сектора.

Експертът има дългогодишен практически опит в областта на психологичното профилиране на неизвестни извършители на тежки криминални престъпления, преговори в ситуации с взети заложници, кризисни интервенции, овладяване на критични ситуации с лица, заявили суицидни намерения, анализ на писмени, аудио и видео източници, поведенчески анализ, изготвяне и защита на съдебно-психологични експертизи. В момента е начело на консултантска компания , която предлага полиграфски изследвания и обучения в сферата на психологията.