Апетитен имот на Иван Ласкин скара семейството му

Имот за стотици хиляди левове на обичания артист Иван Ласкин в Пасарел се превърна в своеобразен змиярник. Многобройните наследници на покойния актьор не могат да се разберат за продажбата му.

Китното село Пасарел се намира на към 30 километра от София и постоянно е било притегателно като магнит за феновете на виладжийския метод на живот, природата и чистия въздух. Малцина обаче знаят, че в него е минало детството на един от най-обичаните български артисти Иван Ласкин, пише „ Уикенд “.

Далеч преди родата му да заживее в Банкя и сериалът „ Васко да Гама от село Рупча “ да го изстреля в звездния хоризонт на актьорската специалност, дребният Ванчо тичал по тучните поляни край селото и играел футбол с децата от махалата и с по-малките си братя Евгени и Светослав.

Местните споделят, че лошото момче на българското кино и спектакъл бил много хрисимо дете. Не правел бели, не чупел прозорци и не се катерел по дърветата, за да бере черници и череши от чуждите дворове. Семейството му било едно от най-заможните и най-покровителстваните от комунистическите управляващи. Благодарение протекциите на локалния партиен секретар разкрили механа в къщата си в центъра на Пасарел.

Увеселителното заведение било единственото място, където пасарелци се черпели с ракия и именития в годините на соца „ облак “ – мента с мастика.

Бащата на Ласкин бил шурей, само че несъмнено имал интерес към спиртните питиета и към кръчмарския бизнес на тъст си. В двора на семейството имало и котел за произвеждане на домашна шльокавица – нещо типично за българското село по времето на социализма. По мъжка линия цялата рода пиела в рамките на умереното за българина – по малко, само че постоянно – всяка вечер.

Три месеца след гибелта на Ласкин в Пасарел бяха потърсени родственици на артиста, които биха могли да опишат една от най-обичаните звезди на българското кино. Възрастен мъж посреща екип на изданието още в началото на селото. С бастун сочи пътя към къщата на Ласкин, като прецизира, че от дълго време не е постройка, а развалина. Наставлява да се внимава, в случай че някой реши да влезе в двора, тъй като имало доста змии и гущери.

Никой не чистил мястото, нито подрязвал дървета, а влечугите единствено това и чакали – да си намерят шубрак, който да населяват.

Дядото с бастун дава упътвания да потърси баба Латина, която е живата история на обитаемото място и която всички назовават Тина. 85-годишната жена знаела всичко, тъй като била съседка на семейството. Нейната свекърва и бабата на Иван били първи приятелки на младини. После житейските им пътища се разделили…

„ Семейството има парцели в селото. И ниви имат, но всичко пустее, а това коства доста пари, които безусловно изтичат из ръцете им. Чудим им се по какъв начин не ги търсят. Земята при нас е скъпа, съвсем като в София, и евентуално ще се разделят милиони, в случай че многочислената рода на дядото на Иван се събере и реши да продава, само че те не подхващат никакви дейности. Може и да не са в България. Пръснаха се. От години не са идвали в селото. Иван и братята му ловяха риба като деца. Имаха колелета и ходеха по водоемите, само че това беше доста от дълго време. После се чу, че Иван се е снимал във филм, че е дете – звезда. Преди това не го знаехме, не му обръщахме внимание. Беше дете като всички деца. Като възрастен какво е правил – не знам. Може и да е пиел, но тук всички пият,. Пие се – кой колкото има. Не пие този, който няма опция “, през смях споделя старецът и дава напътствие, че джанките в двора на Ласкини са цъфнали, само че към този момент няма кой да ги бере, като станат готови за джибри.

Прикрива уста с ръка, подвига бастуна и повтаря адреса на баба Тина – сакън да не се обърка някой в криволичещия асфалт на единствената основна улица. Къщата ѝ е тъкмо срещу наследствения парцел на Ласкин. Пред двора на остарялата госпожа като стража е застанало кучето Пуфи, което само се осмелява да прескача найлоновата ограда в двора на Васко да Гама с цел да гони врабчета и пеперуди. Върти опашка и посреща всички гостоприемно, до момента в който стопанката му се мъчи да стане от леглото.

Спретнатата баба Тина посреща гостите си с усмивка и споделя, че ѝ е прелестно да посреща хора. Преди да се разприказва обаче, пита можем ли да познаем на какъв брой години е. Следват няколко догадки, които безусловно я разсмиват. Накрая признава, че е на 85 и диалогът стартира като по вода.

„Имотът на Ласкини е безценен. Собствениците му починаха от дълго време. Бяха 4 сестри, а Ласкин има дял по линия на майка си, тъй като тя е живяла тук. През 50-те години дядо му беше преподавател в главното учебно заведение и тук се срещна с баба му и се ожениха. Беше някогашен деен ремсист и по тази линия го трансферираха на работа в Банкя. Беше началник на Административнопроцесуален кодекс в Банкя. Майка му помагаше на татко си да върти едно заведение. На мястото на къщата в миналото беше селската механа Тя си беше от едно време, отпреди 9 септември 1944 година После я национализираха и направиха магазин за хранителни артикули. След това дълги години беше на Общината. След 1954-55 година стана здравна работа. Имаше доктор, ортодонт и аптека. После краткотрайно я взе Съветът за строителния отдел към кметството. Абе, ставаха всякакви прехвърляния. И най-сетне с мъжа си пристигна да живее Гюргена, една от лелите на Иван. Тя е най-малката дъщеря от четирите сестри. Нейният мъж Митко отиде да живее в посолството в Италия и тя отпътува с него и от този момент къщата замря. Поддържаха я известно време, само че последователно я изоставиха. Към 1990 година като се върна Митко, почина в злополука край Пасарел и по този начин стартира разрухата на парцела. Никой не влизаше в нея. Тя стартира да се разрушава, керемидите ѝ изпопадаха и кметството взе решение да я събори. Чистиха я предходната година, изкараха боклуците от нея, само че тя отново обрасна с трева. Всеки хвърля отпадъци в двора. Бяха пуснали публикация за продажба на имота, само че нещо не се схванаха наследниците“, разказва подробно баба Тина.

Тя обаче не е наясно с персоналните фамилни истории на Ласкини и хал-хабер си няма за какво таткото на Иван е зарязал майка му.

„Казваха, че Славчо доста пиел, но то кой ли не пие? Само че за някои се знае, за други – не “, пази го старицата. Оказа се, че Ласкини от дълго време са напуснали селото и са се преселили в София и Банкя. От тогавашната къща на два ката няма и помен. Покрив и стени са сринати до камък от безхаберие и разправии в рода. Никой не го е еня за дома на дядо Иван, чието име носеше Иван Ласкин.