Кристалина Георгиева навърши 70

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева днес навършва 70 години. По този повод БТА представя ключови моменти от биографията на първия представител на нововъзникваща пазарна икономика и на страна от Източна Европа, поел ръководството на Фонда. По време на продължаващия ѝ в момента мандат МВФ се изправи и продължава да се бори с последствията от предизвикателства и кризи като пандемията от КОВИД-19, войната в Украйна, климатичните промени и опазването на околната среда, които са акцент в почти цялата ѝ кариера.

Пред вестник "Гардиън" преди две години тя разказва, че най-ценният съвет, който е получавала, е от баща ѝ и той гласи: "Направи нещо добро и го остави зад себе си", а в началото на юни в интервю за БТА тя посъветва централните банки по света да водят монетарната си политика на база постъпващите данни и да не се срамуват, ако се налага да направят корекции на фона на сложната ситуация в световната икономика.

Кристалина Георгиева е родена на 13 август 1953 г. в София. Завършила е Висшия икономически институт "Карл Маркс" (дн. Университет за национално и световно стопанство), специалност "Политическа икономия". От 1977 г. до 1993 г. преподава като доцент в Университета за национално и световно стопанство. През този период е и научен сътрудник в Лондонското висше училище по икономика и политика, а в продължение на една година е гост професор в Университета на Южния Пасифик във Фиджи и Австралийския национален университет.

През 1986 г. Кристалина Георгиева защитава докторска дисертация на тема: "Екологични политики и икономически растеж в САЩ". През 1991 г. завършва следдипломна квалификация в Масачузетския технологичен институт в САЩ, провеждайки изследвания в областта на политиката на околната среда.

През 1993 г. Кристалина Георгиева започва работа в Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) като икономист по въпросите на околната среда, а впоследствие е старши икономист по въпросите на околната среда и старши ръководител на сектор "Околна среда" за Източна Азия и Тихоокеанския регион по въпросите на социалното развитие и околната среда.

От 2004 г. тя е директор на Световната банка в Москва, Русия, от 2007 г. - на Програмата за устойчиво развитие в Световна банка. През февруари 2008 г. Кристалина Георгиева е назначена за вицепрезидент на банката лично от президента на институцията Робърт Зелик. Това е най-високият пост, който източноевропеец е заемал в Световната банка. Кристалина Георгиева встъпва официално в длъжност на 10 март 2008 г. Като вицепрезидент на Световната банка тя ръководи Корпоративния секретариат за връзките между борда на изпълнителните директори и мениджмънта на банката.

На 19 януари 2010 г. Кристалина Георгиева е номинирана от българското правителство за еврокомисар. Тя е одобрена от Европейския парламент на 3 февруари 2010 г. и от 10 февруари 2010 г. до 1 ноември 2014 г. е еврокомисар за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакция при кризи в Европейската комисия с председател Жозе Мануел Барозо. На 30 ноември 2010 г. Кристалина Георгиева е избрана за "Комисар на годината" и "Европеец на годината" в класацията на европейското списание "Юропиън войс". Тя е първият българин, спечелил в две категории едновременно. Отличията ѝ се присъждат заради авторитета и компетентността, проявени по време на хуманитарните кризи след земетресението в Хаити на 12 януари 2010 г. и след наводненията в Пакистан същата година.

От 1 ноември 2014 г. Кристалина Георгиева е заместник-председател на Европейската комисия с председател Жан-Клод Юнкер и еврокомисар за бюджета и човешките ресурси. На 28 октомври 2016 г. тя подава оставка от поста и от 2 януари 2017 г. поема новосъздадения пост главен изпълнителен директор в Международната банка за възстановяване и развитие. След оттеглянето на президента на Световната банка Джим Йон Ким, от 1 февруари до 8 април 2019 г. Кристалина Георгиева заема временно ръководния пост в банката.

На 25 септември 2019 г. Кристалина Георгиева е избрана за управляващ директор на Международния валутен фонд, след оттеглянето на Кристин Лагард от поста. Българката става първият представител на страна с нововъзникваща пазарна икономика, начело на институцията. Тя встъпва в длъжност на 1 октомври 2019 г.

В публикуван на 16 септември 2021 г. независим доклад за нередности в данните на Световната банка в класация на страните по света според бизнес климата в тях се посочва, че по времето, когато е била главен изпълнителен директор на банката през 2017-2019 година, Кристалина Георгиева е оказвала натиск на служители на банката да променят данни в доклад в полза на Китай. След като разглежда твърденията по случая, на 11 октомври 2021 г. Управителният съвет на МВФ потвърждава, че има пълно доверие в нея.

Кристалина Георгиева е автор на повече от 100 публикации по въпросите на околната среда и икономиката, включително и учебник по микроикономика.

На 25 септември 2015 г. тя е удостоена със званието "Почетен гражданин на град Добрич" за своята хуманитарна дейност, за заслугите си за развитие на регионите и приноса си за утвърждаване авторитета на България. В мотивите за номинацията се посочва, че след водното бедствие през юни 2014 г. Кристалина Георгиева е посетила пострадалите хора и благодарение на нейната подкрепа общината е получила от фонд "Солидарност" на Европейския съюз финансова помощ за възстановяване на щетите.

На 8 септември 2021 г. на тържествена церемония в Американския университет в България е удостоена с почетното звание "Доктор хонорис кауза" за нейната съществена хуманна дейност, трайния ѝ принос към каузата на образованието и активната работа в областта на международното сътрудничество.

На 17 май 2022 г. на официална церемония в аула "Максима" на Университета за национално и световно стопанство ректорът проф. д-р Димитър Димитров удостоява доц. д-р Кристалина Георгиева с почетното звание "Доктор хонорис кауза" за нейните заслуги като международно признат лидер и визионер в развитието на световната икономика и стабилизиране на финансовите институции, на човешкия капитал и на социалните промени, насочени към подобряване живота на хора в различни части на света, за голямата практическа стойност на нейните академични и научни постижения в областта на икономиката, климатичните промени и устойчивото развитие в глобален мащаб, както и за приноса ѝ за преодоляването на хуманитарни кризи и бедствия чрез превенция и бързи оперативни действия.

Източник: БТА