Защо България пада под Османска власт - малко известни факти

Всички знаем годината 1396 като една от най-черните дати в нашата история. Тогава България за втори път в историята си попада под чужда власт, но много по-тежка и продължителна от предишния случая с Византия. Някои от причините за провала на българите са познати на всички, но има някои, които не са толкова популярни и са сравнително непознати за широката общественост. Днес ще се опитам да акцентирам върху тях, пише Poznanieto.bg.

Причините, които знаем всички са основни две:

Разпокъсаната България

По това време, нашата държава е много силно феодализирана. Всеки местен болярин си има своя собствена държава и се бори за място под слънцето. Без ясна силна и здрава централна власт, няма как българите да бъдат обединени и да се справят с идващата напаст.

Самите процеси текат още през миналия XIII век, но централната власт допълнително се отслабва и от българските царе в Търново. Глупавото решение на цар Иван Александър за отделянето на Иван Срацимир като владетел на Видинското царство, а Иван Шишман на Търновското със сигурност е ключова грешка за падането на България под чужда власт

Неоценяване на заплаха от балканските народи

Това е другата причина, която често се дава. Балканските народи воюват помежду си от векове и не оценяват заплахата от селджуските турци. Дори византийците ги използват първоначално като наемници, за да имат предимство спрямо останалите. Ако се концентрираме върху българите, ще видим, че те са много по-заинтересувани да воюват помежду си отколкото да се обединят срещу общата заплаха.

Поне това е факт до към 70-те години на XIV век. По-късно се правят опити за общ отпор, но османците вече са набрали скорост и успяват да използват римската тактика Разделяй и владей.

Кои са неизвестните причини за падането на България

Пак ще уточня – неизвестните причини не означава, че никой не ги знае, но те рядко се дават като първопричина за тази катастрофа. Сега ще се опитам да ги систематизирам:

Разделяй и владей

Тази тактика още от римско време е ключова за всяко успешно управление. Тя се използва с огромен успех още в предишните векове от монголците. Те използват вариацията, че задължават подчинените народи да воюват срещу неподчинените и по този начин запазват армията си непокътната.

Този метод използват и османците. Те задължават местните си васали да им дават войски и използват този човешки ресурс да воюва срещу техните неприятели. По тази начин те отслабват и двете страни, а тяхната армия остава непокътната.

Предаване на крепости без бой

Войните между България, Византия и Сърбия през тези векове са толкова чести, че много крепости предпочитат да се предадат пред идващата армия, вместо да воюват. Това е тактика още от предишните векове. От съвременна гледна точка звучи много странно, но ако на всеки няколко години идва нова армия и завладява населението – за да се запази, то се подчинява и не воюва.

Иначе ще бъде избито или продадено в робство. Това се случва с много крепости, особено в Тракия, които просто смятат, че отново сменят един господар с друг. Но по-късно разбират, че османците не са господари като българите и византийците и плащат много скъпо за грешката си.

Чумавата България

Това е друг елемент, който много рядко се споменава. В този период има поредица от сушави години с лоша реколта. Това води до сериозен демографски срив, особено в Северна България. Води след себе си и до появата на епидемии от чума. Това влошава много ситуацията на българите и ги поставя в много по-тежко положение спрямо предишните години. Знаем за големи чумни епидемии на Балканите през следните години:1347, 1362 и 1369. Друга информация от анонимната ватиканска хроника ни споделя, че в периода между 1347-1430 е имало цели 9 големи чумни епидемии в Европа. За Западна Европа знаем, че някои градове губят до 80% от населението си. За България нямаме толкова точно информация, но със сигурност отражението е огромно.

Ересите вземат връх в България

Тези всички събития се отразяват върху начина на мислене и поведение на населението на България. Това е златен период за различни видове ереси, които обясняват всички тези събития с греховете натрупани от хората. Това води до допълнителен разпад сред хората и отслабване на влиянието на централната власт. Когато идват и османците – това се приема за Божие наказание и не води до съответната реакция сред населението. Разбира се, това е по-скоро вторична причина спрямо по-горните,но е важно да се отбележи, тъй като рядко се споменава.

Комбинацията от всички тези фактори води след себе си до този фатален край на Втората Българска държава. Важно е тези събития да се помнят и да се разбират причините за тях. По този начин можем да си вземем поука от тях и да се опитаме да не ги повтаряме в бъдещето под нова, но подобна форма.