От овчарче до крупен индустриалец: Историята на Царя на шоколада - Аврам Чальовски

Пътят на българската сладкарска индустрия е изпълнена с множество моменти учудващо е изпълнен и с доста горчиви моменти преди лакомствата да стигнат до крайния потребител. Днес ще говорим за познатия на своите съвременници като Царя на шоколада - Аврам Чальовски.

Бъдещият крупен индустриалец е роден през далечната 1854 г. в македонското село Галичник, което по онова време е все още под османска власт. За детството му не знаем много, освен че е бил овчарче. Столицата на новоосвободеното Княжество България, става притегателен център за много бежанци и преселници от Македония. Такъв е и за младия Аврам и от тук започва неговият труден път към успеха. Началото започва с чиракуване бакалия, късно вечер мие чинии в кръчми, а рано сутрин нарамва гюмовете да продава боза по улиците.

След десетина години неуморен труд започва и сам да произвежда локум и боза, а след още няколко, през 1898 г., Аврам отваря своя собствена малка работилничка за тахан халва в София. Там работи той с още един работник. След още едно десетилетие предприятието му е разширено и модернизирано, а скоро прераства във фабрика. Името му е напълно издържано в духа на епохата – "Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр." През 1921 г. Чальовски отваря и втората си фабрика в Бургас, след това още една, съобщи "Българска история".

Държи на качествените суровини и обработката с модерна техника, а за да не зависи от външни фактори, предприемачът построява и цех за амбалаж, както и собствена печатница за етикети. Фабриките му разполагат със собствени водоизточници, кравеферми и рафинерии. Истински рай за всеки сладкар!

Чальовски е и първият, който въвежда в България неща като мляко и яйца на прах. Че продуктите му са качествени, се вижда от спечелените медали на престижни изложения в чужбина. Сред тях се открояват златен медал от Лондон, сребърен от Милано и награди от Атина и Солун. Многообразието в производството е голямо, но Чальовски става известен като Царя на шоколада.

Съвременниците са го запомнили като човек на действието, непознаващ умора. Той така и възпитава децата си – че в живота са важни "трудът и постоянството, честността и благородството". Чальовски вярва, че трудът е единственият правилен път към успеха.

Семейството му живеело скромно и не демонстрирало богатство. За разлика от много други индустриалци, той не само че не парадира със своите автомобили и имоти, но и превръща част от дома си в музей. В него има стая с оръжия, стая с македонски народни носии, стая със скулптури от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен кът.

Като работодател също е щедър. Чальовски осигурява на работниците си безплатен стол, извън възнагражденията им се дават продукти. Вероятно за пръв път в България се дава и 13-а заплата, а освен нея и и още половин заплата за Великден. Предприемачът редовно отпуска и заеми на работниците си, особено на младите семейства, които и често опрощава.

Продукцията на Аврам Чальовски е сериозно рекламирана в българската преса.

Чальовски доказва, че умее да печели, но знае и да дарява – църкви и манастири, особено на Зографския и Рилския манастир. Не забравя и тези в Македония, като отпуска средства за Бигорския манастир, както и за църквата в родното си село. Самият той е без особено високо образование, но ясно осъзнава неговата стойност, затова стотици български училища получават средства от него.

Много от даренията на Чальовски остават неизвестни, тъй като той ги прави анонимно. Също остава неясно колко средства е дал за революционното движение в Македония, което той, като български патриот, вдъхновено подкрепя, а синът му Евстатий участва в чети и въстания.

В завещанието си Аврам отпуска 10 млн. лева за учредяване на фондация за подпомагане на "бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства". Други стотици хиляди са отредени за старчески приюти и църкви. Опрощава и дълговете на всички свои длъжници.

На 3 ноември 1943 г. Чальовски си отива от този свят на възраст от 89 години.