Поколения родители са насърчавали децата си да се упражняват в свирене на музикални инструменти. Родителите имат основателна причина да следят за музикалното образование на децата си, тъй като изучаването на музикален инструмент се свързва не само с по-добри образователни резултати, но и с по-добри резултати в областта на познанието (мисленето) и дори интелигентността при децата.
Дали обаче тази музикалност се отразява така добре на работата на мозъка и в по-късен етап от живота?
Неотдавнашно проучване в International Journal of Geriatric Psychiatry проучи този въпрос, като помоли хора на средна и по-напреднала възраст да попълнят въпросник за музикалния си опит през целия живот, преди да попълнят тестове за когнитивни способности. Резултатите показват, че музикалните хора имат по-добра памет и по-добри изпълнителни функции на мозъка (способност да се съсредоточават върху задачите, да планират и да имат самоконтрол) от тези с по-малка или никаква музикалност.
Добрата памет е важна за свиренето на музикален инструмент, например за възпроизвеждането на музика по памет, и изглежда, че това се отразява на когнитивните способности на хората. По подобен начин при свиренето на музикален инструмент е необходима изпълнителна функция и това също е дало отражение на по-добрите когнитивни резултати.
Тази констатация се запазва, независимо от това на какъв инструмент свирят хората или от нивото на музикално майсторство, което са придобили – въпреки че повечето хора в изследването са свирили на инструмент само няколко години от живота си.
Това, което оказва разлика, обаче, било дали хората все още свирят на инструмент или са свирили само в миналото, като настоящите любители музиканти показали най-добри когнитивни способности сред всички участници.
Това е логично, тъй като продължителното занимание с когнитивно стимулиращи дейности, като например свиренето на инструмент, би трябвало да доведе до постоянни ползи за здравето на мозъка, докато свиренето на флейта в продължение на три години в началното училище може да няма толкова голямо влияние върху когнитивните ни постижения по-късно в живота.
Но какво се случва с хората, които са музикални, но не свирят на инструмент?
Пеенето е много популярна музикална дейност, тъй като позволява присъединяване към музикални групи, като например хорове, без да е необходимо да се учи музикален инструмент. Но дали пеенето осигурява същата когнитивна полза като свиренето на инструмент?
Според резултатите от проучването пеенето може да доведе до по-добри изпълнителни функции, но не и до по-добра памет.
Защо пеенето би ни помогнало с изпълнителната функция, не е ясно и изисква допълнително проучване. Въпреки това пеенето има силна социална полза, когато се изпълнява в хор, а има добри доказателства, че участието в социална дейност е полезно за здравето на мозъка ни.
Какво ще кажете за простото слушане на музика?
Подобрява ли то също познавателните ни способности и потенциално здравето на мозъка ни?
Много хора може би си спомнят за известния “ефект на Моцарт”, който се основава на проучване, публикувано в Nature през 1993 г., показващо, че когато на ученици се пуска Моцарт, те постигат по-високи резултати на тестовете за интелигентност.
Това доведе до създаването на цяла индустрия, която ни обещаваше, че слушането на такава музика от нас самите или от бременни жени на бебета им може да доведе до когнитивни ползи, въпреки че доказателствата за оригиналното изследване се обсъждат противоречиво и до днес.
За съжаление, настоящото проучване не открива никаква връзка между слушането на музика и когнитивното представяне. Когнитивната стимулация зависи от това, дали сме активно ангажирани в дейности, така че пасивното слушане на музика не изглежда да осигурява каквито и да било когнитивни ползи.
Свиренето на инструмент или пеенето изглежда имат ползи за здравето на мозъка ни при стареене, според проучването. Това, което предстои да се установи, е дали това би помогнало и за предотвратяване на бъдещо влошаване на когнитивните способности или деменция.
Проучването все още не предоставя доказателства за това, а и не е ясно как резултатите се отнасят за населението като цяло, тъй като повечето хора в проучването са били жени, добре образовани и заможни.
И все пак, като се имат предвид общите когнитивни и социални ползи от изучаването на инструмент или пеенето в хор, може би си струва да се занимаваме с такава когнитивна стимулация с напредването на възрастта.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Пръц
15:30 02.02.2024
2 Лорда
15:38 02.02.2024
3 Идън
16:12 02.02.2024
4 Бах
16:31 02.02.2024